Стивън Ледър - Гладният призрак

Телефонът звънна и Дуган трепна. Беше Цвете. Предлагаше да отидат на кино, ако е свободен. Разбира се, че беше свободен. Определиха си среща по-късно пред киното.

— Как мина денят ти? — попита той. И тази сутрин си беше тръгнала, без да го събужда, оставяйки само вдлъбнатината във възглавницата и подписа си във формата на цвете.

— Тежко — отговори Цвете. — Имах много работа през деня и затова ти се обаждам толкова късно.

— Какво точно правиш в банката?

— Занимавам се с маркетинг — отговори тя. — Предлагам финансови услуги. Досадна работа. Сигурна съм, че твоята работа е много по-интересна от моята. С кое дело се занимаваш днес? Пак онази жена с чековете ли?

Дуган се зарадва и поласка, че тя се интересуваше от него, че си е направила труда да запомни по какво дело работи, но в същото време съзнаваше, че Цвете отново се изплъзна от пряк отговор за нейните занимания. Направи го много мило, но въпреки това той имаше чувството, че тя крие нещо и го държи встрани от живота си.

— Да, то е много объркано.

— Мисли за мен и се усмихни — каза тя. — Ще се видим довечера.

Сбогуваха се. Дуган отново наведе глава над папката на Ли Линлин и разтри челото си с длан. Главоболието му се засили. Той изпразни картонената си чашка с кафе и тъкмо ставаше, за да отиде пак до кафе-машината, когато телефонът звънна отново.

— Пат? — обаждаше се сестра му.

— Как си, Джил?

— Добре, а ти?

— Гадно главоболие, гадна работа и освен това май климатикът в спалнята ми ще се поврежда. Нищо ново.

— Пат — каза тя и по тона й разбра, че е сериозна. — Пат, познаваш ли някой си инспектор Холт?

— Само Ник. Ник с наранената гордост и пукнатата глава.

— Не, нямам него предвид. Някой друг инспектор Холт. Има ли друг в полицията с фамилия Холт?

— Поне аз не знам за такъв. Защо?

— Току-що ми се обади някой, който се представи като инспектор Холт и искаше да говори със Саймън. Беше доста уклончив, когато го попитах какво иска.

— Сигурна ли си, че е ченге?

— Той сам се нарече „инспектор Холт“. Но не ми даде телефонния си номер.

— Добре, ще проверя. Ще ти се обадя веднага, щом разбера нещо. — Не беше нормално за Джил да се тревожи за подобно нещо. Обикновено Дуган беше по-напрегнат от сестра си, след като се омъжи за Саймън Нгъ, тя стана по-уверена. Даже понякога увереността й граничеше с нахалство.

— Добре, Пат. Благодаря. Така ще съм по-спокойна. Вероятно не е нищо сериозно.

Веднага след като затвори, той се обади в „Личен състав“ и ги помоли да проверят досиетата. Нямаше друг инспектор Холт освен Ник. Свърза се и с криминалния отдел, откъдето обещаха, че ще проверят и ще му се обадят.

Джил Нгъ седеше на белия кожен диван с телефона до себе си и макар да очакваше позвъняването на брат си, подскочи, когато апаратът звънна.

— Пат? — попита тя. Не беше той, а госпожица Куинлън, директорката на училището на Софи.

— Вие ли сте, госпожо Нгъ? — попита тя явно объркана.

— Разбира се, че съм аз — не по-малко изненадана отвърна Джил. — Кого друг очаквате?

Директорката хлъцна и започна да заеква несвързано. За миг тя си помисли, че може да е пияна.

— Честно да ви кажа, госпожо Нгъ, аз разбрах, че вие и съпругът ви сте претърпели катастрофа. Обаждах се да разбера дали мога да помогна с нещо. Много съм изненадана, че сте си у дома. Инспектор Холт каза, че сте в болница.

Сърцето на Джил се смръзна, когато чу отново това име. Тя стисна здраво слушалката:

— Инспектор Холт ли? Той ви се е обадил?

— Не, госпожо Нгъ. Той дойде тук. Да вземе Софи.

Джил се отпусна немощно на дивана. Устата й се отваряше и затваряше като на риба на сухо.

Госпожица Куинлън разбра, че нещо съвсем не е наред. Гласът й потрепери:

— Той ми показа личната си карта и определено беше полицай. Знам, че е така, нямах причина да се…

Джил твърдо я прекъсна:

— Защо не ми се обадихте, преди да му позволите да вземе дъщеря ми?

— Опитах се, госпожо Нгъ, но телефонът ви даваше заето. Опитах се. — Умолителният й това я раздразни и тя побесня:

— Не сте кадърна да се грижите за децата! Позволили сте на непознат да вземе детето ми. О, боже, какво сте направили!? Какво сте направили, дърта кучка такава!

Госпожица Куинлън се разплака, усещаше как светът около нея се срутва. Това разяри Джил още повече. Направо загуби дар слово. Тихо остави слушалката и очите й се замъглиха от сълзи. Изправи се несигурно, довлече се до хромираната масичка с напитки и с треперещи ръце си наля пълна чаша бренди. Изгълта я на един дъх. Стисна очи от остротата на алкохола, а после отново напълни чашата.