Стивън Ледър - Гладният призрак

Когато отново останаха сами, той завърза обувката на полицая и пребърка джобовете му. Полицейската карта беше в найлоново джобче в кафяв портфейл. Хауълс взе целия портфейл, за да изглежда нападението като кражба. Главата на Холт лежеше отпусната на гърдите. Той дишаше тежко през нос, но освен червенината на слепоочието нищо друго не показваше, че е ударен, а не е заспал от напиване например. Хауълс се хвана за ръба на стената на кабинката и се надигна да я прескочи. Стъпи върху съседната тоалетна чиния и се измъкна през вратата. Все така с наведена глава мина през дискотеката, като се поклащаше в такт с музиката и се преструваше, че залита. Две минути по-късно беше в такси на път към хотела и леко разтриваше дясната си ръка.

Дуган се събуди, лъчите на утринното слънце го приковаваха в леглото. Алуминиевата рамка на прозореца започна да пука от затоплянето, той се обърна към другата половина на леглото и отвори очи. Тя си беше отишла. За миг се зачуди дали не я беше сънувал, но на съседната възглавница имаше вдлъбнатина, виждаха се няколко дълги черни косъма и се усещаше ароматът на парфюма й.

— Цвете — извика той. — Тук ли си?

Не получи отговор, отиде в хола и на кръглата маса намери бележка:

„Пат, изглеждаше толкова сладък, докато спеше, че не ми се искаше да те будя. Обади ми се, когато имаш време. Цвете.“

Беше оставила телефонния си номер, а в края на листа имаше набързо нарисувано цвете.

Дуган си направи кафе и остана по хавлия, докато го пиеше. Обикновено първо взимаше душ, но тази сутрин му се искаше да го отложи колкото може. Знаеше, че е глупаво, момчешка постъпка, но не искаше да измие от себе си аромата й.

— Господи, колко съм перверзен — изрече той на глас и се усмихна глупаво. Отдавна не се беше чувствал с момиче така, както с Цвете. Имаше един ужасен момент, когато мислеше, че нещо се е объркал и тя е от бранша, защото му се стори много навита. Той познаваше проститутките. Често му се беше случвало да доведе някоя в дома си, за да запълни празната нощ, и не му беше жал за парите. С някои даже се бяха сприятелили, макар че пак се налагаше да им плаща. Но искаше Цвете за любовница и приятелка. Затова щеше да се почувства разочарован, ако се окажеше проститутка. Тя обаче не го накара да вземе душ, преди да си легнат, както правят проститутките, нито пък настоя да си сложи презерватив.

— Аз взимам таблетки — прошепна тя. Той чувстваше животинска страст, която почти го изплаши със силата си, но освен това се усещаше и изпълнен с нежност. Искаше да я стисне, да я ухапе, да я изяде, да доминира над нея и в същото време беше като памук в ръцете й. Галеше я, прегръщаше, беше сигурен, че тя ще достигне оргазъм секунди след като проникне в нея, накрая извика името й, а тя се сгуши в него като коте. Прегърна я и заспа, главата й лежеше на гърдите му.

Само при мисълта за нея започна отново да се възбужда. Влезе под душа, пусна студената вода и дъхът му спря от студената струя.

Хауълс седеше в наетата кола и се прозяваше. Небето едва се оцветяваше от първите лъчи на зората, но той беше станал преди час. Изгълта закуската, която си поръча в стаята, и потегли към дома на Нгъ, спря на около шестстотин метра от мястото, където пътят се отклоняваше от шосето нагоре към комплекса на боса на триадата.

Оттогава покрай него бяха минали само три коли: вестниците, млекарят и пощаджията. Нищо друго. Той чакаше търпеливо. Не четеше вестник, не слушаше радио, не правеше нищо, което би го отклонило от работата — чакане и наблюдение. Двадесет минути след пощальона от комплекса излезе маслиненозелен „Мерцедес“ 560 и се насочи надолу по пътя, включил десния мигач. Двигателят в колата на Хауълс вече работеше, защото той беше включил климатика, за да се поразхлади от горещината. Изчака мерцедесът да мине покрай него и го последва, като внимаваше да не се приближава на повече от петдесет метра. Колата се насочи към Каулун, по пътя имаше достатъчно други коли, така че той не се боеше, че ще я изгуби.

Продължиха по пътя, навлязоха в предградията, мерцедесът даде ляв мигач и Хауълс направи същото. Колата на Нгъ зави, когато светофарът на кръстовището светеше жълто и пред Хауълс вече беше червено. Автомобилът пред него спря внезапно и му се наложи да го избегне с рязко свирене на гуми. Нямаше друг избор, но пък това беше сигурен начин да привлече вниманието на околните. Трябваше да изчака, но той реагира инстинктивно както винаги, оставяйки на подсъзнанието си да ръководи действията му. Натисна педала на газта и се впусна след мерцедеса. Скъсяваше бързо разстоянието, настигна го, даде знак за изпреварване и прелетя край него. В колата седяха трима души: униформен шофьор, един здравеняк с кожено яке на предната седалка и малко момиченце с плитки. Хауълс с изненада забеляза, че то е русокосо. Детето си играеше с нещо, навело главата си надолу. Шофьорът гледаше право напред, но пътникът до него го изгледа и сви презрително устни към взетата под наем кола.