Стивън Ледър - Гладният призрак

— Май доста бързаше — каза тя. — Проблем ли има?

— Не — отвърна Дуган. — Но когато ти се ходи, трябва да идеш. — „Господи, какви ги говореше!?“ — Искаш ли нещо за пиене?

— Хммм, би било чудесно. Имаш ли някакво вино?

На Дуган просто не му се вярваше как хубаво се подрежда всичко. В дъното на хладилника беше скрил бутилка бяло калифорнийско вино специално за такива случаи.

— Разбира се — отговори той. — Бяло става ли?

— Чудесно е.

Даже тапата излезе леко и за пръв път, когато наля в чашите, отгоре не плуваха парченца корк. Дуган й подаде чашата, пръстите им се докоснаха и тя отново се усмихна. Той седна до нея. Апартаментът беше толкова малък, че нямаше къде другаде да се настани, освен ако не влезеше в спалнята.

— Много удобно — каза Цвете.

— Моля?

Тя кимна към прозореца.

— Много е удобно — повтори. — Ако ти омръзне да гледаш телевизия, винаги можеш да зяпаш съседите си. — От мястото, където бяха седнали, се виждаше балкона на съседния апартамент, който се намираше под прав ъгъл с този на Дуган. Лицето му се изкриви намръщено и тя разбра, че го е обидила. — Апартаментът е хубав — добави извинително Цвете.

— Не, не е — горчиво възрази той. — Малък е, шумен е и ако можех да си позволя нещо по-голямо, веднага бих се преместил, но заплатата на обикновен инспектор…

Тя притисна пръсти към устните му.

— На мен ми харесва — заяви момичето. — Покажи ми спалнята.

Хауълс задържа вратата на таксито отворена не от възпитание, а защото не можа да откъсне очи от момичето, което чакаше да се качи. То представляваше смесица от уязвимо малко момиченце и очевидна чувственост, което малко го озадачи. Приличаше на дете, но се движеше с грацията на жена, а лицето й беше като на ангел, макар и азиатски. Той завидя на едрия мъж, с когото вървеше. Тя се усмихна и благодари шепнешком, когато мина край него. Вдъхна парфюма й с аромат на жасмин и таксито тръгна.

Застина за миг неподвижно, но се опомни бързо и влезе в „Горещи клюки“. Качи се на горния етаж, настани се на един празен стол на бара и си поръча бира. Пиеше на едри глътки и се озърташе с жадния поглед на мъж, който си търси момиче. Погледът му преминаваше от лице на лице и се спря за момент на няколко момичета. Гледаха го с надежда за запознанство, но той въобще нямаше подобни намерения.

Загледа се в един от екраните на стената, на черно-белия клип на „Бийтълс“ младият Джон Ленън клатеше глава в такт с музиката. Хауълс вдигна чаша към екрана.

— Отиде си с гръм и трясък, Джон — каза той, — когато беше на върха. Най-добрият начин да си идеш. — Изпразни чашата, плати сметката и се спусна надолу към силната музика на дискотеката.

Проби си път през потната тълпа, възползваше се от предимството, че е по-висок от останалите клиенти. Огледа се наоколо като патрулиращ военен пилот и бързо намери това, което търсеше — на бара седяха двама европейци с късо подстригани коси, здравеняци с бдителни погледи. Застана на около два метра от тях, поръча си бира и се помъчи да подслуша разговора им сред шумната музика. Приличаха на ченгета и след около десетина минути беше чул достатъчно, за да се увери, че наистина са полицаи. Единият беше доста едър, а другият висок и слаб с мустаци. И двамата бяха хванати под мишница от китайки, но не им обръщаха внимание, а разговаряха над главите им, сякаш изобщо не съществуваха. Към тях се приближи трети мъж, също полицай, и тримата започнаха да клюкарстват за четвърти, който като че ли искал да се мести. Служебни проблеми.

Онзи с мустаците му се видя най-подходящ. Сега Хауълс беше гладко избръснат, но няма да е проблем да си пусне отново мустаци. Изчака мустакатият да тръгне към тоалетната и се блъсна в него на вратата.

— Пардон — измърмори Холт.

— Моля, нищо — отговори Хауълс с наведена глава. Полицаят застана пред един от писоарите и свали ципа на панталона. Изглежда, бяха сами, но Хауълс все пак се наведе, сякаш си връзваше обувката, и огледа под вратите на кабинките. И двете бяха празни. Холт си вършеше работата със затворени очи, Хауълс замахна и го удари в слепоочието. Не достатъчно силно, за да го убие, но напълно достатъчно полицаят да падне без звук. Урината намокри левия му крачол. Хауълс го хвана под мишниците и го издърпа в една от кабинките. Облегна го на стената, разкопча колана, свали надолу до глезените панталона и го постави да седне на тоалетната чиния. Една от обувките беше паднала и той се върна да я вземе. Затвори се заедно с изпадналия в безсъзнание мъж, наведе се да му сложи обувката, но чу как вратата на помещението се отвори. Скочи безшумно, стъпи на тоалетната чиния между бедрата на Холт и се хвана за стените на кабинката, за да се задържи на място.