Стивън Ледър - Гладният призрак

Сякаш прочел мислите му, Томас каза:

— Съжалявам за горещината. Баща ми обаче няма вяра на климатиците.

— Той тук ли е?

— Горе. Полира колекцията си от нефрит. Така поне каза. Но всъщност просто иска да бъде сам. Той не е човек, който да споделя с някого скръбта си.

— Навремето и той е причинил доста скръб — каза с горчивина Дуган.

— Сега не е време да се говори за това — отвърна Нгъ.

— Така е — съгласи се Патрик. Погледна Томас в очите и стисна зъби. Трябваше да помогне на Джил, а това означаваше да помогне на брата на Саймън да хване гуейлото, за да си върнат Софи. Но се тревожеше докъде можеше да стигне. Почти не изпитваше лоялност към полицията, която се беше отнесла толкова зле с него заради зет му. Не това го притесняваше. В ума му се въртеше мисълта за Цвете, какво щеше да й се случи, ако Томас разбереше, че тя е била готова да убие Саймън Нгъ в случай че гуейлото се провали. Въздъхна дълбоко и каза:

— Името му е Хауълс. Джеф Хауълс.

Китаецът го изгледа изненадан.

— Полицията е открила кой го е сторил? Вече?

— Има още — продължи Дуган. — Той е ранен. Някой се е опитал да го убие в хотелската му стая в „Хилтън“. Ранили са го, но той е избягал.

Нгъ стана и започна да се разхожда из стаята покрай редиците снимки.

— Знаеш ли защо?

— Защо са стреляли по него ли? Не. В полицията нямат никаква идея. Били са двама китайци. Може би крадци. — Знаеше, че обяснението му не звучи убедително, а и триадата си имаше собствени информатори в полицията. Надяваше се, че ако му каже колкото е възможно повече за Хауълс, Томас ще бъде достатъчно зает, та да не си прави труда да проверява какво всъщност е станало в хотелската стая и да открие, че там е имало трима души. И че освен от двамата мъже Хауълс е бил нападнат и от едно красиво момиче с гарваново черна коса и нежни устни.

— Кога?

— Снощи. Убил е двамата мъже и избягал, преди да пристигне полицията. Издадоха заповед със забрана да напуска колонията, но тъй като не знаят как изглежда, той може да използва и фалшив паспорт. В полицията нямат представа, че вие разполагате със снимка. Но проверяват всички болници и лекари. Едва ли би тръгнал нанякъде, без да се погрижи за раната си.

Томас се изсмя.

— Полицаите са глупаци. Според тях как ще иде той в някоя държавна болница с огнестрелна рана? Този човек, този Джеф Хауълс, е професионален убиец. Жесток.

— Според теб какво ще направи?

— Ако му е нужна помощ, ще я получи от нелегален лекар. Някой, който няма необходимата квалификация да практикува законно. Вероятно китаец. Не е трудно да се намери такъв.

— Щом като за него няма да е трудно, тогава и полицията ще може да го открие.

— Има голяма разлика между това да откриеш такъв лекар и да го накараш да говори. Тези хора нямат причини да споделят каквото и да било с полицията. Но на нас ще кажат.

— Надявам се — кимна Патрик. — Страшно се надявам на това.

Китаецът седна отново.

— Има обаче нещо, което не разбирам. Откъде знаят те, че този Хауълс е убил брат ми.

Това беше въпросът, който Дуган се надяваше да избегне, защото наистина не знаеше какво да отговори. При сегашното положение на нещата полицията нямаше как да свърже Хауълс със смъртта на Саймън Нгъ. Неговата увереност идваше единствено от думите на Цвете.

— Не знам — излъга той. — Не ме пускат да припаря до разследването. Ти знаеш защо. Аз съм вързан към „Стопански престъпления“. Получих информацията от втора ръка. Но е вярна.

— Сигурен съм, че е така. Виж, Патрик, това, което ми каза, ще ни помогне много. Наистина много. Но можеш ли да ми направиш още една услуга? Дръж връзка с полицията и щом се появи нещо ново, ми го съобщи. Съгласен ли си?

— Разбира се — отговори Дуган и въздъхна облекчено. Щом искаше да му служи като източник на информация за разследването, значи имаше вероятност да не се обръща за сведения към други хора. Докато триадата зависеше от него за получаване на новини от полицията, той щеше да се грижи да не разберат нищо за Цвете. — Но искам нещо в замяна — добави той. — Искам да участвам. Да присъствам, когато ще го хванете. Да помогна да си върнем Софи.

— Ще ни бъдеш по-полезен, ако си стоиш на работа и следиш разследването — възрази Томас.

— Мога да правя това и по телефона. Искам да помогна — настоя Патрик.

Китаецът го изгледа замислено, претегляше плюсовете и минусите на предложението му и накрая кимна.

— Добре, не виждам защо да не участваш. Но ще ми обещаеш, че нищо, което видиш или чуеш, няма да бъде използвано срещу нас, както толкова обичате да казвате вие, ченгетата.