Стивън Ледър - Гладният призрак

Младежът облиза устни, сякаш тази перспектива го радваше. Джак го наблюдаваше и се чудеше кой всъщност е психопатът: Джеф Хауълс или Рик Файнбърг.

Еми се събуди цялата схваната. В малкото апартаментче имаше само едно легло, а на него лежеше гуейлото. Нямаше нищо против да сподели постелята с него, но не искаше да рискува и да го нарани. Прибра се малко след четири сутринта, а Хауълс беше заспал дълбоко и дори хъркаше. Тя го целуна по тила, остави чаша прясна вода на нощното шкафче и заспа, свита на малкия диван в хола, покрита с вълнено одеяло.

Обикновено спеше до късно следобед, но доктор Ву беше казал, че ще мине около обяд, така че тя нави малкия будилник за единадесет. Направи си жасминов чай и седна с него на дивана, замислена за изминалата нощ. Беше имала късмет. Един бизнесмен от Сидни я хареса и седя с нея почти три часа, като й купуваше чаша след чаша, като се опитваше да вмъкне ръката си към задника й. След първите две чаши Еми го заведе в едно от сепаретата, където осветлението беше по-слабо, а питиетата по-скъпи. Там му позволи да я целува, да гали гърдите й през роклята, а тя галеше бедрото му и вместо за двадесет минути, изпиваше чашите си за дванадесет. Австралиецът миришеше на застояла пот, тютюн и уиски, от което й се повдигаше, но Еми му се усмихваше и се смееше на глас на тъпите му вицове, а сметката растеше.

Около полунощ той беше започнал да я моли да отидат в хотелската му стая, но тя хитро се измъкна. Австралиецът предложи да плати таксата за нея, но тя отказа, след което той беше готов да даде два пъти повече пари. Не че не излизаше с клиенти, правеше го поне два пъти месечно, за да увеличи дохода си, но този не й харесваше, а Еми си подбираше мъжете, с които лягаше. Може би като остарееше, нямаше да подбира толкова и ще използва всяка възможност, но сега беше достатъчно млада и красива, за да иска висока цена, и макар да позволяваше на вонящите варвари да я опипват, по-скоро би умряла, вместо да разтвори крака за тях.

Австралиецът беше извикал мама-сан и й каза, че иска да я изведе, а тя я попита на китайски дали иска. Еми отговори „не“, защото австралиецът е прасе. Тогава мама-сан мило му обясни, че момичето е в цикъл, може би ще му я даде следващия път, а сега в бара има достатъчно други красавици, от които той да си избере. Австралиецът предпочете да си тръгне, като плати с кредитна карта, което значеше, че тя няма да си получи комисионата поне два месеца. Основната й заплата беше колкото на машинописка, но получаваше една трета от цената на питиетата, които клиентите купуваха за нея. Колкото повече пиеше, толкова повече печелеше. Касиерката й даваше в края на вечерта купчинка талони, които показваха колко пари е заработила. Ако клиентът платеше в брой, тя получаваше парите в края на седмицата. Но ако използваше кредитна карта, обикновено парите пристигаха след два месеца.

Тя го беше помолила да плати в брой, австралиецът имаше пълен с пари портфейл, но той я изруга и нарече измамница. Тогава Еми каза на касиерката да добави още две питиета за компаньонка към сметката му, а тя се усмихна:

— Мамка им на гуейло. На тях и на майките им.

Еми изпи чая, загледана във въртящите се в кръг листенца в чашата. Не беше само заради парите. Дори австралиецът да не беше такъв грозен досадник, даже и да го беше харесала, тя пак нямаше да тръгне с него. Това имаше нещо общо с Джеф Хауълс, но още не беше сигурна какво. Някакво усещане за вярност може би. Но не виждаше смисъла. Дори не беше спала с него, не знаеше нищо за англичанина освен факта, че я помоли да му помогне и нещо в нея я накара да се съгласи.

През целия си живот Еми беше използвана. От баща си, когато едва надхвърли дванадесет години, от поредица приятели, които варираха от жестоки до груби, от клиентите, от мама-сан. Всички мислеха, че имат право да я използват, и тя се беше примирявала с това. А сега този мъж също я използваше, но по различен начин. Той имаше нужда от нея. Не само искаше помощта й, а се нуждаеше от нея и именно в това беше разликата. Усещането, че наистина е необходима някому, я караше да се чувства по-специална.

Изкъпа се набързо, облече избеляла джинсова пола и бяла памучна блуза с къси ръкави, а след това направи на Хауълс кафе. Не беше забравила, че го обича черно, без захар. Влезе в спалнята, той вече беше буден, но още лежеше по корем. Обърна се и се усмихна, когато тя коленичи пред леглото.

— Добро утро — каза той.

— Добър следобед — поправи го тя.