Стивън Ледър - Гладният призрак

Чак тогава видя мъжа до вратата. Човекът, който беше причинил такова унищожение само за няколко секунди. Жилав и строен, с издължено лице, хлътнали очи, с двудневна брада, в ръцете си стискаше голям пистолет. Той бавно се въртеше, прицелвайки се в трите трупа в стаята. Всъщност те бяха два. По-възрастният мъж още дишаше тежко, притиснал с ръка корема си, където е бил улучен. Непознатият погледна Едмъндс и се прицели с напълно спокойно лице, без капка напрежение. Американецът се досети, че нападателят сигурно е принудил младежа да застане пред шпионката, а после го е блъснал вътре, вероятно застрелвайки го в гръб. Един срещу трима. Никой здравомислещ човек не би се решил на такова нещо. Спасителят му беше луд. Но мъжът не изглеждаше луд, а много спокоен. Тогава чу гласа му. Хладен и строг.

— Кой си ти? — Говореше с английски акцент.

— Американец — каза Едмъндс, не можеше да отдели погледа си от цевта на пистолета. Непознатият стегна пръста си около спусъка.

— Не те питам какъв си.

— Ралф Саймъндс. Аз съм бизнесмен. Продавам компютри. — Джак интуитивно разбра, че няма да е добре да каже на този човек, че служи в ЦРУ.

— Добър отговор. Не мърдай от мястото си.

Той се приближи до мъжа, който стенеше на пода, и застана над него. Стреля в десния му крак, куршумът разби капачката на коляното му и изтръгна треска от дъската на пода, а непознатият се усмихна. Мъжът изпищя, а той стреля в другия му крак. Терористът престана да вика. Вероятно припадна, човекът с английския акцент се наведе, пъхна цевта в устата му и стреля за шести, последен път. Изправи се и се протегна със затворени очи като котка на слънце.

Въздъхна дълбоко, а после се обърна да погледне Едмъндс.

— Няма да казваш на никого какво си видял — каза той и допря цевта на пистолета към устните си. — Бил си със завързани очи през цялото време. — Американецът кимна веднага. Правеше се на изплашен бизнесмен.

По-късно на разпита в Ленгли му казаха, че човекът, който го е държал затворен, бил един от най-опасните терористи в Ливан. На съвестта му тежали трима заложници и бил замесен поне в половин дузина бомбени атентати. Едмъндс имал късмет, двама от заложниците били убити, след като е бил платен откупа за тях. Показаха му безброй снимки, но той така и не успя да разпознае мъжа, който го освободи. Човекът, който изпитваше удоволствие, като измъчваше терориста. И честно казано, Джак не беше сигурен, че би го разпознал дори и да му покажеха снимката му. Защото му беше длъжник. И докато гледаше към същите хлътнали очи и четеше информацията за човека на име Джеф Хауълс, разбра, че това важи и сега, четири години по-късно.

Дуган изчака да стане следобед, преди да позвъни на Белами, като се надяваше, че ще е в по-добро настроение от сутринта.

— Джеф, обажда се Дуган.

— Какво, по дяволите, искаш? — изръмжа приятелят му в слушалката. Патрик я отдалечи от ухото си. Дотук с теорията, че на пълен стомах онзи ще омекне.

— Стига, Джеф. Просто искам малко информация.

— Дуган, ако знаеш какво ми е на главата, ще разбереш, че в момента дори не бих се изпикал върху теб, ако гориш.

— Да разбирам ли, че няма да ми подадеш топката на мача по ръгби?

Белами изсумтя и Пат разбра, че го е развеселил.

— Бизнесът си е бизнес, копеле. А ръгбито е съвсем друго нещо. Виж какво, Дуган, давам ти една минута. Само защото си един от най-добрите играчи в Хонконг. Стрелката се върти.

— Цвете?

— Замина. И внимавай, тя означава неприятности.

— В какъв смисъл?

— Със случая се зае специалният отдел. Един от убитите е бил нещо като китайски агент от разузнаването. Преди няколко години бил екстрадиран от Тайван и е сниман на няколко пъти в Кай Так. Сигурно още днес ще ти се обадят.

— Мислиш ли?

— Сигурен съм.

— Ти ли им каза, че съм я познавал?

— Та това не беше тайна, момчето ми.

— Да, знам. И те предполагат, че и тя е китайски агент, така ли?

— А ти как мислиш?

— Всъщност работата май не върви на добре, а?

— За теб ли? Или за нея?

Дуган не отговори и попита:

— Ами гуейлото? Какво става с него?

— Имаме името и номера на паспорта. Снемаме отпечатъците му от стаята. Получихме грубо описание от служители на хотела, но нямаме снимка. Ще пуснем заповед, за да бъде спрян на летището, но ако има фалшив паспорт, нищо няма да стане.

— Но той е ранен, нали?

— Да, изгубил е доста кръв, така че вероятно се е покрил някъде. Проверяваме всички болници, но това ще отнеме време. Пък освен това има много нелегални лекари, които биха могли да го лекуват.