Стивън Ледър - Гладният призрак

При тези думи мъжете заклатиха глави, всички знаеха, че ракът отново се е развил и Мок Шинчи е отказал нова операция.

— Ти ни показа предимствата от прехвърлянето на бизнеса в чужбина, Нгъ Вайсън, макар че не всички от нас имат толкова умни синове като теб. — Кимна към Томас Нгъ, който се усмихна, доволен от признанието. — Когато ние се насочим към света, далеч от Хонконг и комунистите, трябва да го направим заедно, като партньори, а не като конкуренти. Защото въпреки различията си ние всички сме китайци. Длъжни сме да застанем заедно срещу света и да се подкрепяме един друг. Сигурен съм, че с приближаването на 1997 година това ще стане. Но тази нощ искам да направя стъпка в тази посока, да укрепя връзките на сътрудничеството. Това, което ти предлагам, Нгъ Вайсън, не е само разрешение за навлизане в територията на Тан И. Предлагам ти помощ. Триадата ми ще подкрепи търсенето на този варварин и ако го открием, ще ти го предадем. Правя това в името на приятелството и вярвам, че ще бъде възприето точно така. — Той изпъшка и седна тежко, а столът му изскърца.

Бащата на Нгъ се поклони на Главата на дракона Тан И.

— Благодарен съм ти за подкрепата, Мок Шинчи. — Нгъ Вайсън кимна на Чен, който тихо отвори вратата и се измъкна навън. — Приемам предложението ти и обещанието за приятелство. Ще се радвам на сътрудничеството между нашите организации.

След това и останалите изразиха желанието си да помогнат на Нгъ Вайсън, а Чен се върна в стаята, когато последният сядаше на мястото си. Учителят държеше дванадесет пачки с цветни снимки и тръгна бавно около масата, като поставяше по една пред всеки от водачите.

— Това са най-добрите снимки, които успяхме да направим на гуейлото — обясни бащата на Томас. — Знаем как изглежда, все още не е напуснал Хонконг или поне не го е направил през някое от пристанищата или летището Кай Так. Но не знаем неговото име, нито пък предполагаме къде се е скрил. Учителят Чен ще координира търсенето и може да бъде намерен тук по всяко време на деня или нощта.

Чен излезе от стаята и след по-малко от минута се върна със сака си. Внимателно затвори двойната врата и отиде до масата зад Нгъ Вайсън.

— А сега ви моля да се присъедините към мен в церемонията „Изгаряне на жълтия лист“ — продължи Главата на дракона. Зад него Чен отвори сака, извади жълт лист хартия и го постави до кръглата черна купа. Подаде на Главата на дракона черна четка за писане и отвори капачето на малко шишенце със синьо мастило. С внимателни премерени движения Нгъ Вайсън започна да пише върху хартията, като изговаряше на глас всеки от йероглифите. Изричаше клетвата за сътрудничество, за което се договориха всички. Мъжете около масата кимаха тежко. Когато завърши, той се приближи до Главата на дракона на триадата Тан И и му подаде листа и четката.

— Ще бъде чест за мен, ако ти се подпишеш пръв, Мок Шинчи.

Мок се усмихна и изписа трите йероглифа на името си под клетвата. Листът и четката след това преминаха по часовниковата стрелка през всички около масата, а когато върху него бяха положени дванадесетте подписа, Нгъ Вайсън добави и своя.

Чен извади кутия кибрит и бутилка вино. Главата на дракона задържа листа над купата, а учителят го запали. Пламъците обхванаха хартията и димът се издигна нагоре на облак, който сякаш излизаше от устата на Куан Кун. Воинът с червено лице като че гледаше през дима и ръцете му сякаш стиснаха по-здраво меча, който държеше пред гърдите си. Старецът държа горящата хартия, докато цялата не почерня, без да обръща внимание на болката от изгарянето, стиснал здраво зъби. Пламъкът трепна и угасна. Нгъ Вайсън пусна изгорелия лист в купата. Чен отвори бутилката и изля виното върху пепелта. Остави бутилката на масата, измъкна изпод кимоното си крив нож с дръжка от слонова кост и го подаде на Главата на дракона. Наведе се отново над сака и извади черна кокошка. Крилата й бяха завързани здраво за тялото, Нгъ Вайсън преряза вървите и я освободи. Главата на дракона хвана шията на кокошката с лявата си ръка и прекара ножа по врата й с едно рязко движение. Кръвта бликна в купата. Кокошката започна да се мята и няколко капки паднаха върху масата. Чен изчака птицата да замре, хвърли тялото в сака и пое окървавения нож от ръката на Нгъ Вайсън. Главата на дракона вдигна купата и разбърка съдържанието. С прикован към мъжете около масата поглед, той вдигна купата към устните си и отпи голяма глътка. След това я подаде на Мок Шинчи. Сместа от кръв и вино очерта червена линия над устните му като пародия на усмивка, ужасяваща клоунска усмивка. Мок я пое с почти религиозно преклонение, отпи и я връчи на мъжа вляво.