Джонатан Келерман - Оцеляват само силните

Виж, психологът бе друго нещо, съвсем различен от приятеля си. Енергичен, очите му шареха навсякъде. Имаше вид на упорит и амбициозен човек. И сигурно му бе приятно да се изживява като ченге… Ала вероятно бе абсолютен аматьор, който поради невежество си пъхаше главата в торбата.

Смуглият наблюдател с насмешка си помисли, че бяха изминали три месеца, а никой дори не подозираше какво се е случило с Айрит.

Майло ме остави пред дома ми и се върна в полицейското управление. До ушите ми долетя воя на електрически трион. Явно Робин пак работеше усилено. Запътих се към пристройката, слънчевите лъчи нахлуваха през прозорците на чистото и просторно помещение. Изчаках Робин да изключи триона, сетне се приближих до нея. Тениската й бе мокра от пот, пот се стичаше и по лицето й. Избърса ръцете си и се усмихна.

— Научи ли нещо? — попита ме тя.

— Не. — Разказах й за парка и за „гробницата“ между дърветата.

Кафявите й очи се разшириха и тя потръпна.

— Кошмарът на всеки родител! Какво ще предприемете?

— Майло ме помоли да прегледам информацията.

— Отдавна не си участвал в разследването на подобен случай, Алекс.

— Права си. Най-добре да се залавям за работа. — Целунах я по челото и излязох от ателието.

Робин ме проследи с поглед.

След тричасово проучване на досиетата, бях научил следното:

Господин и госпожа Зев Кармели бяха наели къща на престижна улица в Бевърлиуудс. Живееха със седемгодишния си син Одед. Зев беше на трийсет и осем, родом от Тел Авив, дипломат от кариерата. Трийсет и четири годишната му съпруга Лиора бе родена в Мароко, но бе израснала в Израел. Сега работеше като преподавател по иврит в еврейското училище на Уест Сайд. Преди година бяха пристигнали от Копенхаген, където в продължение на три години Кармели е бил аташе в израелското посолство. Преди това е работил в посолството в Лондон, завършил е специалността „международни отношения“ в лондонския университет. Той, съпругата му и Одед говорели английски почти без акцент. Според бащата Айрит говорела „сносно, като се има предвид състоянието й“.

Забелязах, че в досиетата често се цитираха думите на господин Кармели. Когато било едва на шест месеца, момиченцето изкарало тежък грип, след което започнали здравословните му проблеми. Кармели определяше дъщеря си като „незряла, но отлично възпитана“. Думата „бавноразвиваща“ не се споменаваше в досиетата. Но в годишния педагогически отчет на Учебния център за развитие се казваше, че Айрит „имала проблеми с възприемането на учебния материал; слухът й е увреден, а умственото й развитие е под нормалното ниво“.

Кармели отрекъл да има врагове в Лос Анджелис и отклонявал всички въпроси относно работата му и политическото положение в Близкия Изток.

Полицай Горобик пишеше:

Бащата на жертвата заяви, че в задълженията му влизат „координирането на масови прояви“. Помолих го да ми даде пример, а той обяви, че през пролетта организирал парад по случай Деня на независимостта на Израел. Попитах го още какви „прояви е координирал“, а отговорът му бе, че проявите са били многобройни. Когато намекнах за евентуална връзка между убийството на дъщеря му и професионалните му и политически ангажименти, той реагира много остро и заяви: „Дъщеря ми не загина заради политическите ми убеждения, а от ръката на психопат! Очевидно в Америка е пълно с психопати“.

Учебният център бе малко частно училище в Санта Моника, където се обучаваха деца с умствени и физически недъзи. Таксата беше висока, броят на преподавателите надвишаваше този на учениците.

Всяка сутрин в осем училищният автобус взимал Айрит и я връщал у дома в три следобед. Госпожа Кармели имала часове само сутрин и винаги била вкъщи да посрещне дъщеря си. Одед пък бил записан в училището, където преподавала майка му и имал часове до четири. Преди нещастието със сестра му до дома го отвеждал някой от родителите, които се редували да прибират децата си, или пък служител от посолството. След смъртта на Айрит господин и госпожа Кармели неизменно чакали сина си пред училището.

Данните за учебните резултати на Айрит бяха доста оскъдни. Липсваха оценки по предметите — явно не беше издържала тестовете. Ала според един доклад на преподавателката Кати Бренан, момичето „било постигнало забележителен напредък“.

Полицай Харолд Рамос беше разпитал госпожица Бренан и в рапорта му пишеше: