Джонатан Келерман - Оцеляват само силните

Той отри лицето си.

— Значи семейна история, а?

— Повечето убити деца стават жертва на роднини.

— А откриваш ли нещо мътно около родителите на Айрит?

— Прави впечатление единствено фактът, че им е било обърнато толкова малко внимание. И че не са предоставили на полицията почти никаква информация.

— Представи си само как единият дебне из гората — и то бащата, понеже майката надали е достатъчно силна да завлече Айрит толкова далеч. А и съм сигурен, че не е бил Кармели, защото когато се обадили, че Айрит е изчезнала, той е бил на събрание в консулството.

— Добре. А освен по-малкия брат има ли други роднини?

— Не зная. — Той хвана кутията и леко я разклати. — И без друго цялата работа звучи доста налудничаво, Алекс. Когато роднини решат да убиват деца на близки, почти винаги го правят вкъщи. Или по време на семейна разходка. Никога не съм чувал за подобна засада. Зная, че Горобик и Рамос не са се престарали, но те твърдят, че семейство Кармели са чисти. Просто родители, страдащи по най-жесток начин. Като добавим факта, че бащата е дипломат, лесно се разбира защо не са искали да ги притискат.

— Прав си — съгласих се. — Той отвърна ли на твоето обаждане?

— Още не. И нямам търпение да се срещнем. Моята скромна личност ще има удоволствието да похлопа на тежките порти на дипломацията.

Въображаемата гледка ме накара да се усмихна.

— Какво? Не харесваш ли вратовръзката ми?

Безжизнено увиснала на врата му, вратовръзката представляваше тясна ивица от синьо-зелена изкуствена коприна с подвити краища, която бе прекалено къса и дори не стигаше до добре загладения му корем. Страшно „отиваше“ на ризата на черни и бежови райета и избелялото маслиненозелено спортно сако.

По-рано смятах, че просто няма усет, но преди месец ходихме заедно с него и Робин в музея на изкуствата — той разглеждаше картините като истински познавач и говореше колко обичал творбите от Ашканската школа 1 1 Реалистично течение в американската живопис от началото на века. — Б.пр. и защо вулгарните цветове на фовизма 2 2 Група френски художници, чиито картини разчитат на буйни, нереалистични цветове и мощен, преднамерено огрубен рисунък. — Б.пр. му били противни. Едва тогава за първи път в дългогодишното ни познанство започнах да подозирам, че нарочно се облича така. Сигурно за да разсейва хората и да създава впечатлението, че е некадърник.

— С тази вратовръзката — казах — направо можеш да предизвикаш световен конфликт. Да не би да се каниш да ходиш на гости?

— Нали ме знаеш — господин Спонтанност.

— И кога?

— Колкото се може по-скоро. Искаш ли да дойдеш с мен? Ти , без съмнение, също притежаваш някое дипломатически подходящо — всъщност, дали не можеш да ми заемеш едно? И тъкмо си станал, би ли ми подал портокаловия сок?

Заех му консервативно шалче в кашмирен десен и се качихме на служебната кола.

Израелското консулство се намираше на Уилшър, близо до Кресънт Хайтс, на последния етаж на неугледна седемнадесететажна сграда. Първите три етажа представляваха паркинг, и без да обръща внимание на табелата „Моля, изчакайте служителя“, Майло вкара колата и я паркира близо до асансьора. Прибирайки ключовете, пъхна банкнота в ръката на възмутения пазач, размаха служебната си значка и се провикна:

— Желая ви лек ден.

Качихме се в асансьора. Коридорите бяха тесни, бели, без никаква украса, увенчани с нисък, сив, повреден от прокапалата вода звукоизолиращ таван. Подът бе застлан с избелял тъмнозелен килим на точки. Нуждаеше се от почистване, а на места тапетите се бяха разлепили. От двете страни имаше множество врати — повечето бяха бели и нямаха табелки.

В дъното на коридора се виждаше телевизионна камера, насочена към последната врата. Кафява пластмасова табела съобщаваше, че там се помещават израелското консулство и неговият туристически отдел, като допълнително се указваше приемното време за документи за виза. Отдясно имаше друга табелка, която изобразяваше синьо-белия израелски флаг; двете табели се намираха над стъклена витрина с метален улей за поставяне на документи, звънец и микрофон.

Зад стъклото седеше млад чернокос мъж със синьо сако, бяла риза и вратовръзка. Имаше изсечени черти, а гъстата му коса бе подстригана съвсем ниско. Четеше списание и вдигна поглед чак когато Майло натисна звънеца.

— Да?

— Търсим господин Кармели.

— Имате ли уговорена среща? — Близкоизточен акцент.