Джонатан Келерман - Оцеляват само силните

Свидетелката заяви, че била напълно покрусена и изпитвала чувство за вина заради случилото се. Макар непрекъснато да обмисляла фактите в онзи фатален ден, стигнала до извода, че не би могла да предотврати нещастието, освен ако е наблюдавала неизменно жертвата. Но това било практически невъзможно, защото учениците били четирийсет и двама, а някои се нуждаят от специални грижи. Попитах я дали все пак не е забелязала нещо подозрително. Свидетелката отговори, че доста си е „блъскала главата“, но не си спомня да е видяла нещо нередно. Добави, че малката била „толкова добричка“ и никога не й създавала проблеми. Защо съдбата отнема винаги живота на най-добрите! След което госпожица Бренан избухна в сълзи.

Следваха разпитите на преподавателите, учениците, както и на директора (някой си доктор Ротстейн) и на Алонзо Бърнс — шофьорът на автобуса. Всички те бяха заявили, че не са забелязали нищо. С това материалите в папката приключваха. В друга, по-дебела папка, бяха рапортите на полицаите, които бяха разпитали всички служители в резервата, както и хората, живеещи в района. След две седмици Горобик и Рамос отново ги бяха разпитали по телефона, но за втори път бяха ударили на камък: никой не бил чул, нито забелязал нещо необичайно в резервата и околността.

Препрочетох заключението на съдебния лекар и потръпнах от определението „нежно удушаване“; после посегнах към дебелата папка с компютърни разпечатки, върху която се мъдреха печатът на областния съд в Сакраменто и надписът „Информационна банка за тежки престъпления“. В петте списъка от папката се съдържаха имената, както и подробна информация за хората, извършили сексуални престъпления — общо двайсет и три имена. Онези, които фигурираха в повече от един списък, бяха обградени с червено. Деветдесет и седем престъпника, включително четирима рецидивисти, бяха повторно арестувани и в момента се намираха в затвора. Със зелено бяха оградени двама убийци на деца, освободени за добро поведение; единият живееше на пет километра от резервата, другият — в Бел Гардънс.

Горобик и Рамос незабавно ги разпитали и се убедили, че престъпниците имат солидни алибита за деня на убийството. Внимателно прочетох методите, използвани от всичките сто осемдесет и шест криминални типове от списъците. С изключение на неколцина ексхибиционисти нападателите на деца се бяха гаврили с жертвите си, бяха ги пребивали жестоко, или пък ги бяха изнасилвали. Повечето от тях са познавали жертвите си: бедните деца бяха техни дъщери, синове, роднини. Изтръпнах, като си помислих, че близо двеста изрода бяха на свобода в този сравнително малък район.

Лос Анджелис се бе разпрострял върху огромна площ, където царуваше Негово величество автомобилът. Престъпникът може да отиде където пожелае — излиза на магистралата, издебва и убива някого, скача обратно в колата и вече си е вкъщи за вечерните новини. Изтяга се в леглото, хруска чипс и мастурбира, вперил поглед в екрана на телевизора с надеждата да споменат за ужасното му деяние.

Безцелното шофиране по пътищата бе характерно за изнасилвачите със садистични наклонности.

Ала Айрит не беше изтезавана.

При все това не изключвах възможността убиецът да е „пътешественик“. Нищо чудно вече да е в Аляска и да лови пъстърва, да се разхожда из Атлантик Сити или да опитва прочутата пилешка супа с бамя в някой френски ресторант в Ню Орлиънс.

И да дебне, подготвяйки се за следващия удар…

Макар петте списъка да бяха изготвени прецизно, човъркаше ме съмнението, че нещо липсва. Оставих ги и взех следващата папка, която бе черна и много по-тънка. Ала мисълта за двестате престъпника, които подобно на хищни зверове, бродеха из околността, отказваше да ме напусне.

Измина много време, Алекс!

В черната папка имаше фотографии на местопрестъплението, заснети от самолет. Приложено бе и писмо на бланка на ФБР, адресирано до детектив Горобик от Гейл Горман — служителка в регионалния отдел на ФБР в Сан Диего. Горман съобщаваше, че е получила фотографиите, подробното описание на местопрестъплението и стенограмите от разпитите, но със съжаление уведомяваше Горобик, че наличната информация не е достатъчна, за да състави психологически профил на убиеца. Все пак тя предполагала, че най-вероятно престъпникът е мъж от бялата раса, прехвърлил трийсетте, средно интелигентен или дори над средното ниво, не страда от психоза, педант и перфекционист. Може би в момента е назначен на някаква работа, но по принцип не се задържа дълго на една и съща служба. Горман повтаряше, че „въпреки очевидната преднамереност на престъпното деяние, липсата на садистични прояви, както и фактът, че жертвата не е била изнасилена, подсказват, че подбудите на убиеца не са били сексуални. Моля да ни уведомите, в случай че отново бъде извършено престъпление със същия «почерк».“ По нататък в писмото агентката на ФБР съветваше да се проучи обстойно жертвата: възраст, етнически произход, степен на умствено развитие. Не бива да се пренебрегва предположението, че момичето е познавало извършителя.