Откъде знаеха това? Дали някой не ме беше следил?
– За разлика от вашия обвинител, аз не съм толкова безотговорен, че да се изправя тук и да твърдя, че Питър Мълън е търгувал с наркотици. Нямам достатъчно доказателства за това. Но като се имат предвид неговото образование, банковата му сметка и начина му на живот и след като няма друго разумно обяснение на забогатяването му, въпросът излиза на дневен ред, нали така? И ако Питър Мълън си е изкарвал прехраната, продавайки наркотици, това сигурно му е спечелило яростни конкуренти. Ето така работи светът на наркотиците, дори в Хамптънс.
Като го слушах да преиграва с тези фалшиви обвинения, не можах да изтрая и скочих.
– Никой не твърди – заявих аз, – че брат ми се е кандидатирал за светец. Но той не беше търговец на наркотици. Всички, които присъстват тук, го знаят. И не само това, те знаят как точно тези двеста хиляди долара са намерили пътя си към неговата банкова сметка. Защото това са били техни пари!
– Ваша чест – запротестира Монтроуз, – обвинителят няма право да парадира по такъв начин, дори да ви е роднина!
Маклин седеше там и кимаше утвърдително.
– Ако обвинителят иска да сподели нещо със съда – каза той, – трябва да престане с тези глупости и да го направи. Бих искал да заявя, че подобно непрофесионално държане няма да бъде толерирано в тази съдебна зала. Предполага се, че това е справедлив процес, и така ще бъде, по дяволите!
След дългите месеци на подготовка, в които мислех единствено за този съдебен процес, учех заради него, разследвах и трупах доказателства, моментът на истината най-сетне бе настъпил. Исках справедливост за Питър и навярно бе възможно да я получа – ако бях достатъчно добър, ако можех да се владея, ако на практика успеех да победя Бил Монтроуз макар и само този единствен път. Честно и почтено.
– Разполагам с някои решаващи доказателства, които трябва да представя на съда – казах аз. – Но преди това искам да изясня нещо относно ареста на Питър за притежание на наркотици. Това се случи във Върмонт преди осем години. Аз бях на двайсет и една и учех в колеж, а Питър, който бе на тринайсет, ми бе дошъл на гости. Една нощ някакъв местен полицай ни спря заради счупен заден фар. Намери претекст да претърси колата, която бе на съквартиранта ми, и откри цигара с марихуана под шофьорската седалка. Ето това се случи. Знаейки, че смятам да кандидатствам в юридическия факултет, макар че всъщност изминаха още няколко години, преди да вляза в Колумбийския университет, Питър настоя да каже, че цигарата с марихуана е негова. Не беше негова. Казвам ви това, за да изясня нещата и за да ви покажа, че макар и да не беше светец, Питър бе най-добрият брат, какъвто би пожелал да имаш. Каквото и да видите оттук нататък, моето мнение няма да се промени. А сега, ако обичате, оправете осветлението – продължих аз. – Народът има две веществени доказателства, които бихме искали да покажем.
Марси се покатери по една сгъваема стълба и нагласи двата 1500-ватови прожектора така, че заляха със светлина един близо шестметров отрязък от страничната стена. Някъде в центъра на осветеното пространство аз залепих една голяма цветна фотография.
На нея се виждаше едно току-що проходило розовобузо хлапе, уютно и топло загърнато с палтенце, поръбено с еленова кожа. Детенцето бе заобиколено от пухкави животни играчки.
– Това е корицата на миналогодишния коледен каталог на фирмата за играчки "Бонтаг", която сега е притежание на Бари Нюбауър. Ще ви прочета какво пише в този каталог: "Бонтаг" е най-преуспяващият производител на играчки и мебели в света. Трите пухкави лъвици на корицата са изключително популярните Снеха, Сайда и Мета, от които са продадени десетки хиляди екземпляри по целия свят. В този каталог ще намерите двеста страници, пълни със снимки на детски играчки, облекло и мебели за детски кът". Народът ще предложи тази снимка като веществено доказателство Б – казах аз. След това огледах залата, подобно на боец в зловещите секунди на затишие, преди да е гръмнал първият снаряд. – А сега народът ще покаже веществено доказателство В.
– Трябва да ви предупредя, че веществено доказателство В съвсем не е така красиво като коледния каталог на "Бонтаг" – казах аз. – Всъщност, ако сте пред телевизора заедно с децата си, по-добре ги помолете да излязат от стаята.
Бавно се приближих до масата и вдигнах един плик с големината на стандартна папка. Вперих очи в Бари Нюбауър и гледах да издържа на погледа му, докато не забелязах първите следи от паниката в присвитите му очи.
Читать дальше