Джеймс Патерсън - Крайбрежната къща

Бяхме закъснели. Волпи имаше преднина от стотина метра и със сетни сили драпаше през пясъка, за да се добере до няколкото големи вили, кацнали на самия плаж.

Въпреки всичко ние се втурнахме след него и бързо започнахме да скъсяваме дистанцията помежду ни. Но Волпи, който ни беше забелязал, тичаше да спаси живота си и надали щяхме да го настигнем, преди да се е добрал до най-близката къща.

Както се препъвах тромаво по пясъка, чух пистолетен изстрел зад гърба си. Двамата с Фентън се обърнахме и видяхме Полин с нейния "Смит и Уесън" във все още протегнатата ѝ ръка. След това тя стреля повторно.

Вторият изстрел едва не улучи Волпи.

Той спря на място и вдигна ръце.

Продължавахме да тичаме. Фентън стигна пръв до него. С цялата си тежест от сто и двайсет килограма той се стовари върху Волпи и го събори по гръб. След секунда всички се нахвърлихме върху него с юмруци, изливайки всичкия гняв и отчаяние, събирани през последната година.

– Стига – каза Полин. – Това е достатъчно.

Но Фентън не беше свършил. Грабна шепа пясък и я натика в устата на Волпи. Той се задави, взе да плюе и изломоти нещо.

След това и аз грабнах шепа пясък и я наблъсках в устата му.

– Какво се случи с Питър? – извиках в лицето му.

– Ти беше там, нали, Франк? Искам да знам какво се случи.

Той продължаваше да плюе и да се дави.

– Не... не – успя само да изрече.

– Франк, искам просто да чуя истината. Има ли значение какво ще ни кажеш сега тук! Никой друг освен нас няма да разбере.

Волпи поклати глава отрицателно и Фентън напъха още една шепа пясък в устата му. Последва нов пристъп на плюене и давене. Почти ми стана жал за него.

Този път му дадохме малко време да си поеме дъх и да се съсредоточи.

Но Гидли явно не искаше да го остави на мира.

– Сега знаеш как се чувствах аз, когато твоят приятел ме посети на лодката. Той се опита да ме удави. Не можех да дишам! Гълтах солена вода. Какъв е вкусът на пясъка, Франк? Искаш ли още?

Волпи вдигна ръце пред лицето си. Продължаваше да се дави, но донякъде бе успял да прочисти устата си.

– Нюбауър нареди на неговите горили да убият брат ти. Все още не знам защо. Не бях там, Джак. Как можа да си го помислиш? Божичко, аз харесвах Питър.

Исусе Христе, беше ми приятно да чуя това – най-после да измъкна истината! Просто да я чуя.

– Това е всичко, което исках, Франк. Истината. Престани да цивриш, лайно такова.

Но Волпи още не беше свършил.

– Ти нямаш никакви улики. Нюбауър е прекалено едра риба за теб, Джак.

Нанесох му едно дясно кроше и това определено беше най-добрият удар в живота ми. Волпи падна по лице в пясъка.

– Дължах ти го, копеле.

Фентън сложи ръка върху тила на Волпи и натисна главата му в пясъка.

– И аз.

Поне вече знаех истината. И това беше нещо. Замъкнахме този жалък задник Волпи до колата и го върнахме обратно в къщата.

Няколко часа по-късно Полин, Моли и аз поднесохме закуска от пържени яйца и кафе на всички в групата, а после целокупно се изсипахме в съдебната зала. Не бях в особено цветущо настроение, но нивото на адреналина ми се покачи достатъчно бързо, за да се почувствам по-добре.

Веднага след като Маклин удари шумно с чукчето и призова към ред и тишина, Монтроуз се изправи и подхвана една от своите помпозни речи, която явно беше подготвял цяла нощ.

Възразих и Мак ни извика при себе си.

– Вие можете много повече – рече той на Монтроуз. – Трябва да удостоверявате факти, а не да философствате или каквото там, дявол го взел, правите! И ти също, Джак. Но поради другите ограничения, които са ви наложени, господин Монтроуз, и в интерес на справедливостта и истината можете да продължите с речите си. Просто гледайте да са по-кратки, за бога! Твърде стар съм.

Поклатих глава и се върнах на мястото си. Монтроуз отново зае централното място на сцената.

– Нашият така наречен обвинител с удоволствие и най-безразсъдно черни репутацията на моя клиент – заяви той и хвърли многозначителен поглед към мен. Трябваше да се досетя, че дотук само бе загрявал. – Досега ние се въздържахме да му отвръщаме със същото, не искахме да привличаме вниманието ви върху някои тъжни подробности от живота на покойния му брат. Това ни изглеждаше неуместно и както се надявах, ненужно. Но сега – заяви Монтроуз, сякаш цяла нощ бе водил титанична битка със своята съвест – ние нямаме друг избор. Всъщност, ако допуснем, че смъртта на Питър Мълън не е настъпила вследствие на злополука, което е малко вероятно, трябва да ви кажа, че съществуват хора, които имат много по-големи основания да му причинят зло в сравнение с Бари Нюбауър. Когато Питър Мълън умря в края на май миналата година – каза Монтроуз, като прочисти гърлото си, – светът не загуби новата Майка Тереза. Загуби един изхвърлен от училище младеж, който още на тринайсетгодишна възраст е бил арестуван за притежание на наркотици. Вие също така би трябвало да знаете, че макар и никога през живота си Питър Мълън да не се е захващал с постоянна работа, в деня на смъртта си той е имал близо двеста хиляди долара в банковата си сметка. Два месеца по-рано той си е купил мотоциклет за деветнайсет хиляди долара и го е платил с плик, пълен с банкноти от по хиляда долара.