Джеймс Патерсън - Крайбрежната къща

За да покаже, че никак не е разтревожен, Нюбауър ѝ се усмихна самоуверено. Джейн му отговори с лека, спокойна усмивка.

– Народът призовава доктор Джейн Дейвис – обявих аз, а тя отиде при Фентън, който я чакаше с Гидеоновата библия [11] Библия, разпространявана от християнската организация "Гидиънс Интърнешънъл". – Б. р. на семейството си.

По време на съдебното разследване ръцете ѝ непрекъснато трепереха, но сега тя изглеждаше съвършено спокойна. Положи длан върху червената кожена подвързия на Библията и се закле да каже истината.

– Доктор Дейвис – започнах аз, щом тя седна, – даваме си сметка за евентуалните последици от свидетелските показания, които ще дадете днес. Благодарни сме ви.

– Тук съм по собствено желание – каза тя. – Не е необходимо някой да ми благодари.

След това Джейн Дейвис си пое дълбоко дъх и се облегна назад.

– Доктор Дейвис, бихте ли казали на съда какво образование имате?

– Разбира се. Завърших ийстхамптънската гимназия през 1988 година с най-висок успех във випуска и освен това получих наградата "За национални заслуги". За период от десет години аз бях единствената ученичка, приета в Харвард направо от ийстхамптънската гимназия, но тъй като не можех да си позволя учебната такса, постъпих в "Съни Бингхамптън".

– Къде получихте висшето си образование?

– Учих в Харвардския медицински колеж, а стажа си карах в Университетската болница на Лос Анджелис.

– Какво работите в момента?

– През последните две години съм главен патолог на лонгайландската болница, а също така и главен съдебен лекар на окръг Съфък.

– Ваша чест – казах аз, обръщайки се към Мак, – народът предлага Джейн Дейвис като свидетел – експерт по патология и съдебна медицина.

Мак се обърна към Монтроуз, който все още изглеждаше възбуден.

– Сигурен съм, че господин Монтроуз няма възражения срещу свидетелските показания на Джейн Дейвис, тъй като самият той я нарече свидетел експерт в началото на процеса. Прав ли съм, господин адвокат?

Монтроуз кимна объркано и изломоти:

– Нямам възражения.

– Доктор Дейвис – продължих аз, – вие ли правихте аутопсия на Питър Мълън?

– Да.

– Доктор Дейвис, преди вие да влезете в съдебната зала, госпожица Пауъл описа как е била отвлечена и принудена да даде показания на този процес. Надявам се, че ще споделите вашите собствени преживявания преди съдебното разследване?

Тя кимна утвърдително.

– В нощта преди да свидетелствам, един мъж влезе с взлом в къщата ми. Аз спях в леглото си. Той ме събуди и пъхна пистолет между бедрата ми. Каза, че бил загрижен за това какви ще бъдат свидетелските ми показания. Бил изпратен "да ме подготви". Заплаши ме, че ако изтърва нещо ненужно на съдебното разследване, ще се върне, ще ме изнасили и ще ме убие.

За първи път откакто беше влязла в стаята, Джейн наведе глава и впери поглед в пода.

– Съжалявам, че трябваше да преживееш това, Джейн.

– Зная.

– Какво направи в съда на следващия ден? – попитах я аз. – По време на процеса.

– Лъжесвидетелствах – силно и ясно отговори Джейн и продължи: – Документацията от аутопсията на Питър Мълън включва двайсет и шест рентгенови снимки; проби от половин дузина биопсии и подробни кръвни и лабораторни изследвания. Питър имаше деветнайсет счупени кости, включително на двете ръце над лактите и двете китки, осем пръста на ръцете и шест ребра. Имаше две фрактури на черепа и два пукнати гръбначни прешлена. В някои случаи ударите бяха оставили толкова ясни белези от юмруци и ритници, че бяха като отпечатъци. Освен това белодробната тъкан на Питър не беше като на удавник. Нивото на сатурация [12] Процес на насищане на течности с газ. – Б. р. беше като на човек, който е бил хвърлен във водата, след като е престанал да диша. Данните, че Питър Мълън е бил ритан и пребит до смърт, а след това завлечен във водата, бяха недвусмислени. Това, че Питър Мълън е бил убит, е толкова несъмнено, колкото и че аз седя сега тук.

Монтроуз стана от стола си. Огромното напрежение, на което бе подложен, си личеше от начина, по който стискаше челюстите си. Почти чувах как си напомня, че той е великият Бил Монтроуз.

– Съществува ли такова нещо като справедлив съдебен процес при несправедливи условия? – попита той. – Разбира се, че не. Но нашите похитители искат да ви накарат да вярвате в това. "Знам, че това не е точно приетата законова процедура – ответниците да бъдат измъквани посреднощ от колите им с помощта на пистолет, обявява господин Мълън, повдигайки извинително рамене. Но ни дайте шанс, ние сме просто обикновени хора като вас. Бяхме принудени да извършим това, защото системата е нечестна, системата се е провалила". Но правосъдието не работи по този начин. Със сигурност конституцията и законите на нашата страна не предполагат такъв фарс. – Монтроуз трепна, сякаш усети заплахата за конституцията като физически удар.