Водачът в надпреварата Ей Би Си излъчи първия си материал, заснет извън студиото – беше интервю със сержант Томи Харисън, проведено на паркинга зад Ийстхамптънското полицейско управление.
– Джак и Маклин Мълън – каза Харисън – са дългогодишни граждани на Монток. Явно са действали така от отчаяние поради неудовлетворителните резултати от съдебното разследване за смъртта на Питър Мълън, което се проведе миналото лято.
– Някой от тях има ли криминално досие? – попита репортерът.
– Изглежда, не ме разбрахте – каза Харисън. – С изключение на един дребен инцидент, в който Джак Мълън се замеси след смъртта на брат си, никой от двамата дори не е бил в ареста. Дори не са глобявани за превишена скорост.
След това Ей Би Си се прехвърли в Министерството на правосъдието във Вашингтон, където течеше брифингът с официалния говорител на министерството.
– ...на заложниците, отвлечени снощи в Лонг Айланд. Петимата, идентифицирани до този момент, са Бари и Кемпиън Нюбауър, Том и Стела Фицхардинг – жители на Саут Хамптън, и Уилям Монтроуз, известен нюйоркски адвокат.
Говорителят едва вдигна поглед от бележките си и беше залят от всевъзможни въпроси: "Защо са били взети точно тези заложници?", "Защо не засечете източника на излъчването?", "Какво знаете за похитителите?". Той направи още едно кратко изявление и обяви края на брифинга:
– Похитителите използват кодираща система, която засега не ни позволява да засечем източника на емисията. Ако ви кажа повече на този етап, това ще навреди на усилията ни да се справим с положението колкото е възможно по-скоро.
Ей Би Си отново се прехвърли в офисите на Канал 70 в Уейнскот. Джей Джей Харт, двайсет и четири годишният директор на телевизионния канал, стоеше до адвоката на компанията Джошуа Епстайн. Харт обяви, че няма намерение да се съобразява с комичното разпореждане от страна на правителството.
– Нашата репортерка Моли Ферър първа откри най-сензационната новина в телевизионната журналистика. Нямаме никакво намерение да не я споделяме с публиката. – Разпореждането представлява крещящо нарушение на конституцията – каза Епстайн. – В понеделник ще го представя в съда. Ние все още живеем в демократична страна, освен ако снощи не се е случило нещо, за което не сме уведомени.
– Да обобщим онова, което знаем досега – каза Дженингс. – Имаме петима заложници, а може би и повече. Похитителите, дядо и внук, явно са разстроени от неизяснената смърт на член на семейството и отказват да приемат заключенията на официалното следствие. Предстои ни да видим един твърде необичаен съдебен процес. Скоро ще имаме и други новини, но в момента изцяло разчитаме на Канал 70 от Ийст Хамптън, който току-що започна да излъчва на живо съдебния процес.
– Свиква се народният съд на Монток – обяви Маклин със спокоен и сигурен глас, – който държи на истината и само на истината.
След това шумно удари с чукчето.
С дядо набързо разменихме погледи, отбелязвайки особената значимост на момента, след което призовах на свидетелската скамейка Триша Пауъл. Струва ми се, че тя съзнаваше важността на появата си по телевизията, но надали подозираше какво я очаква. Щом се закле, аз започнах:
– Госпожице Пауъл, разбирам, че сте пристигнали на партито на сезона, демонстрирайки класа и стил.
– Предполагам, че имате предвид моя нов мерцедес.
– Какъв обрат, нали? Миналото лято вие сте редови консултант в "Мейфлауър". А следващото лято вече слизате от лимузина за четирийсет и пет хиляди долара.
– Имах добра година – заяви с известно възмущение Триша. – През февруари получих повишение и станах началник-отдел "Извънредни ситуации".
– Извинете любопитството ми, но какво е възнаграждението ви за цялата година? Имам предвид миналата.
– Трийсет и девет хиляди.
– А тази година?
– Деветдесет – гордо каза тя.
– Значи така, няколко месеца след като излъгахте в съда, че сте видели моя брат да се гмурка в ледените води на океана по време на партито на Нюбауър, ви повишиха и вдигнаха заплатата ви повече от два пъти. Лъжесвидетелстването май ви е помогнало повече, отколкото харвардската диплома на магистър по бизнесадминистрация.
– Ваша чест! – изграчи Монтроуз.
– Отхвърля се – каза Маклин. – Зарежи това, Джак.
– Извинете ме. Няколко месеца след като свидетелствахте, че сте видели брат ми да се гмурка при минусови температури в океана по средата на работната си смяна, докато е паркирал коли, вашата заплата се увеличи с петдесет и една хиляди долара. Имаше ли и нещо друго, освен свидетелските ви показания, което да ви направи толкова ценна за вашия работодател?
Читать дальше