Джеймс Патерсън - Крайбрежната къща

– Точно преди една година на вчерашния ден – продължих аз – умря брат ми Питър Мълън по време на едно парти в Крайбрежната къща в Хамптънс. Бяха го наели да паркира коли. На следващия ден вълните изхвърлиха тялото му на брега в имението. Съдебното следствие заключи, че брат ми, който беше само на двайсет и една години, е умрял при злополука. Това не е вярно. Бил е пребит до смърт. През следващите няколко часа аз не само ще ви докажа, че е бил убит, но също така кой го е извършил и защо. Вляво от мен, последен на масата, стои човекът, който притежава Крайбрежната къща и е бил домакин на въпросното парти. Името му е Бари Нюбауър, бос на "Мейфлауър Ентърпрайсис". Вероятно сте гледали неговите кабелни телевизии, посещавали сте неговите уебсайтове, водили сте децата си в неговите увеселителни паркове. Може би сте чели за неговите велики постижения в някое списание за бизнеса или сте виждали негова снимка, направена на благотворителен бал на знаменитости. Това не означава, че познавате истинския Бари Нюбауър. Но ще го опознаете, и то по-добре, отколкото би ви се искало; защото Бари Нюбауър ще бъде изправен пред съда за убийството на моя брат.

– Джак Мълън ще ме съди? – извика Нюбауър. – Той просто бълнува. Махнете тая проклета камера! Веднага я изключете!

Неговото избухване предизвика верижна реакция и се наложи Маклин да удари силно с черното си дъбово чукче, за да въдвори тишина.

– Съдебният процес ще започне след няколко минути – обявих най-накрая пред камерата. – Предаваме на живо по Канал 70. Тази кратка почивка ще ви даде възможност да се обадите на приятелите си.

Моли изключи камерата, а аз направих знак на Фентън и Ханк. Приближихме се до Нюбауър. Той вдигна ръцете си в белезници.

– Свалете ги!

Пренебрегнах искането му, сякаш беше каприз на разглезено дете.

– Няма абсолютно никакво значение дали ще вземете участие в съдебния процес или не – категорично заявих на Бари. – Това няма да промени нищо.

Той изръмжа надуто, както подобава на един корпоративен бос:

– Ние ще откажем да ви съдействаме. Даваш ли си сметка как ще изглежда този измислен процес по телевизията? Ти ще претърпиш пълен провал, Мълън, защото си само един жалък неудачник.

Поклатих глава и извадих от куфарчето един кафяв плик.

Показах му какво има вътре – само на него.

– Ето така ще изглежда, Бари. И така. Всъщност като всички тези – рекох аз.

– Няма да посмееш – изръмжа той.

– О, ще посмея. Както вече казах, изборът е твой. Можеш да ни представиш твоята гледна точка. Ако не желаеш, още по-добре. Връщаме се в ефир.

Моли отново започна да снима, а аз припомних някои от встъпителните си думи. Този път малко по-спокойно и красноречиво.

– В края на този съдебен процес – продължих аз – вие ще сте убедени, че хората, които виждате на тези столове, по някакъв начин са допринесли за извършването на престъплението или в по-лекия случай – за прикриването му. Щом веднъж видите на какво са способни, в сърцата ви няма да остане и капчица милост. Повярвайте ми. Народът ще докаже, че Бари Нюбауър сам е убил брат ми или е наел някого, за да свърши тази кървава и мръсна работа. Ние ще ви покажем, че освен със средствата и възможностите да извърши убийството, той е разполагал и със страхотен мотив. Щом чуете какъв е бил този мотив, ще разберете всичко. Напълно съзнавам, че това съвсем не са идеалните условия за определяне на вината или невинността на някого – рекох аз.

– О, наистина – обади се Бил Монтроуз. – Това е единственото умно нещо, което си казал досега, Мълън.

Пренебрегнах думите на Монтроуз. Съзнавах, че най-важното за момента беше да вървя упорито напред и да не позволявам да ме отклоняват от целта. Устата ми беше така пресъхнала, че не можех да продължа. Млъкнах и взех чашата с вода. Ръката ми трепереше толкова силно, че едва не я изпуснах.

За сметка на това гласът ми беше сигурен.

– Ако ме слушате внимателно, ще разберете, че този съдебен процес е много по-справедлив от доста други напоследък. Истината, това е единственото нещо, към което се стремим тук. Първо, господин Нюбауър ще има право на адвокат. И той съвсем няма да е някой преуморен, нископлатен и неопитен защитник като онези, които системата осигурява на бедните подсъдими, за да свършат накрая в килията за осъдените на смърт. Той е прочутият Бил Монтроуз, старши партньор и председател на управителния съвет в голяма адвокатска фирма в Ню Йорк. Тъй като господин Монтроуз е дългогодишен личен адвокат на господин Нюбауър и освен това го представлява успешно на съдебното разследване, той е изключително добре запознат с този случай. Като се има предвид, че противник на господин Монтроуз ще бъда аз, двайсет и девет годишен току-що дипломирал се адвокат, би могло да се каже, че определено преимуществата са в полза на защитника. Моят дядо Маклин Рийд Мълън ще бъде в ролята на съдията в тази съдебна зала – продължих аз, събуждайки отново яростта на Монтроуз. – Стенографка е Мери Стивънсън, съдебен секретар в общинските съдилища на Ню Йорк Сити от трийсет и седем години. Отново ви казвам – напълно съзнавам, че всичко това е малко необичайно. Мога само да добавя: наблюдавайте процеса. Моят дядо е дошъл в тази страна от графство Клеър, Ирландия. През последните двайсет и пет години той е работил като помощник-адвокат, държи на закона и справедливостта повече от всеки друг, включително и от моите университетски преподаватели. Във всеки един процес главната функция на съдията е да държи под контрол разногласията между адвокатите, що се отнася до свидетелските показания и процедурата, и да съхрани целостта на процеса. В този съдебен процес – продължих аз, вперил поглед в камерата – вие ще бъдете съдиите. Маклин не е тук, за да издаде присъда, а само за да ръководи съдебните заседания. И той ще свърши работата си, можете да бъдете сигурни. Това е всичко, което имам да ви кажа засега. След мен ще говори господин Монтроуз.