Джеймс Патерсън - Крайбрежната къща

Като свидетел Нюбауър бе еталон за bon ton [9] Добри обноски, благовъзпитано поведение. – Б. р. . Изправената му стойка, твърдият поглед, плътният глас и бавният, премерен говор като цяло създаваха впечатление за абсолютна достоверност. Да приемеш, че отговорите му не са стопроцентова истина, би изглеждало цинично и плод на съзаклятие.

Алпър беше настоятелна. Трябва да ѝ се признае, че не се страхуваше от него.

– Можете ли да си спомните какво сте правили в деня, когато е умрял Питър Мълън? –

– Сутринта прегледах няколко всекидневника, а следобеда доста неуспешно поиграх голф в "Мейдстоун". После двамата с Кемпиън се приготвихме за партито.

– Можете ли да ни кажете какво сте правили по времето, когато е умрял Питър Мълън, около десет и половина вечерта?

– Бях в един кабинет на горния етаж и говорех по телефона – без колебание отговори Нюбауър. – Това си го спомням много добре.

Надя Алпър удивено поклати глава. Ние с Мак също.

– Има ли някаква причина, господин Нюбауър, така ясно да си спомняте един телефонен разговор и въобще да не помните караницата с жена си?

Бари Нюбауър изглеждаше непоклатим.

– Първо, това беше един много дълъг телефонен разговор, продължи малко повече от час. Дори си спомням, че се почувствах виновен, задето бях изоставил гостите си толкова дълго време.

– Та той е просто едно любящо човешко същество, дявол го взел! – тихо изрече Маклин.

– Имате ли някакви доказателства за този разговор?

– Да, нося копие от сметката за телефона. В нея е вписан седемдесет и пет минутен разговор, от десет часа и три минути вечерта до единайсет и седемнайсет минути. – Нюбауър връчи квитанцията на Надя.

– Можете ли да ни кажете с кого сте разговаряли, господин Нюбауър? – попита Алпър.

Нюбауър леко се поколеба, а Монтроуз изграчи:

– Възразявам.

Двамата адвокати погледнаха към Лилиън.

– Не се приема – каза съдията. – Моля, отговорете на въпроса.

– С Робърт Красуелър-младши – отговори Нюбауър. По устните му пробяга едва доловима усмивка, – главния прокурор на Съединените щати.

Отговорът пресуши последните запаси от енергия на публиката в съдебната зала. Някои от присъстващите станаха и си тръгнаха. Бари Нюбауър нехайно обходи с поглед аудиторията, откри ме и ми предложи ленивата си усмивка. Времето на дилетантите изтече, момчета.

Надя Алпър зададе още няколко въпроса и освободи Нюбауър. След това двамата адвокати уведомиха съда, че записаните свидетели са разпитани.

Съдия Лилиън дълго оправяше одеждите си, преди да се обърне тържествено към съда.

– При обикновени обстоятелства – каза Лилиън – аз бих отложил решението си за сутринта. Но в този случай повече размишления не са необходими. Следствието установи, че на двайсет и девети май Питър Мълън се е удавил поради нещастен случай или самоубийство. Съдебното следствие завърши, съдът се разпуска.

Съдът беше разпуснат в четири и четирийсет следобед. Пристигнах в "Шагуонг" точно в пет. Седнах в единия край на бара и помолих Майк да ми налее шест чаши "Джеймисън".

Без да му мигне окото, той грабна шест чаши, подреди ги с професионална точност и ги напълни до ръба.

– Аз черпя – каза Майк.

– Щях да поискам седем, ако знаех – рекох аз. Усмихнах се за първи път през този ден.

Майк добави седмата чаша и я напълни.

– Шегувах се.

– И аз.

Докато той се погрижи да обезпечи пълния курс на ирландското ми лечение, аз си припомнях самодоволната усмивка, с която Монтроуз ме дари на излизане от съдебната зала. Тя изразяваше по-скоро отвращение, отколкото радост. Защо, като че ли питаше той, единствен ти в тази зала не можа да разбереш, че правосъдието не е нито мистерия, нито игра на зарове, а голяма покупка? Похарчи парите си тайно и разумно и си свободен. Ето така ставаха нещата в Америка в наше време. Кой знае? Може би винаги е било така.

През следващите час и половина-два аз усърдно работех отляво надясно. Вдигах наздравица за всеки купен свидетел от парадното шествие на клетвопрестъпниците. Вдигнах чаша за Триша Пауъл, несъмнено "Служителка на месеца" на "Мейфлауър", друга – за добрия доктор Джейкъбсън, съдебен лекар илюзионист от Лос Анджелис. Или както Мак го определи, "курва с богата биография".

Моята стара любов Дана заслужаваше две чаши "Джеймисън". Първата, задето бе изминала целия този път от Европа дотук само защото ѝ липсвах. Втората – за заслужаващото "Оскар" изпълнение в днешния следобед.