Джеймс Патерсън - Крайбрежната къща

– Как си обяснявате състоянието на трупа, доктор Джейкъбсън? Снимките, направени веднага след като е бил изхвърлен на плажа, показват, че има тежки наранявания. Разпространяват се някои спекулативни твърдения в смисъл, че е бил пребит.

– Както знаете, онзи уикенд в Хамптънс имаше буря. При този прибой тежките наранявания по трупа биха били нещо обичайно, а не изключение. Прегледал съм десетки жертви на удавяне и никога не е ставало въпрос за престъпление. Повярвайте ми, те изглеждаха не по-малко обезобразени от трупа на Питър Мълън в онази нощ. Някои изглеждаха дори още по-зле.

– Това е пълна глупост – обади се Ханк, като се изправи зад гърба ми. – Този тип е отвратителен. Купен е и вече му е платено.

Монтроуз продължаваше с тази абсурдна пародия.

– Както ви е известно, аз ви помолих да донесете снимки на други жертви, за да илюстрирате мнението си. Бихте ли ги показали на съда, доктор Джейкъбсън?

Джейкъбсън вдигна две снимки и Монтроуз потрепери от ужас, сякаш не беше ги виждал по-рано.

– Тези двама сърфисти са били приблизително на същата възраст като господин Мълън – каза той. – Както можете да видите, по телата има почти същите наранявания, както при господин Мълън, а доколкото си спомням, в техния случай природните условия не са били чак толкова лоши.

Монтроуз занесе снимките на съдията и той ги постави до свидетелските показания в писмена форма, които бе получил от Алпър.

– Открили ли сте и нещо друго в архивите, което би могло да хвърли светлина върху тази трагична смърт? – попита Монти.

Джейкъбсън кимна утвърдително.

– Аутопсията показа наличието на значителни следи от марихуана в кръвния поток, което означава, че е изпушил една или две цигари с марихуана малко преди да влезе във водата.

– Ваша чест – прекъсна го Алпър, – тези безсрамни опити да бъде накърнена репутацията на жертвата продължават от деня на смъртта ѝ до днес. Кога ще спре всичко това?

– Моля ви, госпожице Алпър – каза съдията, – седнете и изчакайте реда си.

– Защо марихуаната има отношение към случая, доктор Джейкъбсън? – попита Монтроуз.

– Последните проучвания показват, че веднага след приемането на марихуана рискът от инфаркт драстично се увеличава. Прибавете към това ниската температура на водата и инфарктът се превръща в реална възможност. Вярвам, че точно това се е случило тук.

– Благодаря ви, доктор Джейкъбсън. Нямам повече въпроси.

Всичко това изведнъж стана просто непоносимо. Ако аз бях на мястото на областния прокурор, на такъв кръстосан разпит щях да подложа доктор Джейкъбсън, че направо да лудне. Щях да поискам да каже на съда колко пъти е бил свидетел експерт на "Нелсън, Гудуин и Микел" през последните пет години (четирийсет и осем), каква е била дневната му тарифа ($7 500) и на час ($300), както и да назове любимия си нюйоркски ресторант ("Готам бар & грил") и любимия си ордьовър (плато с телешко месо, $48).

За да бъда напълно обективен, щях да го попитам дали тези четирийсет и осем дни работа за "Нелсън, Гудуин и Микел" му дават право на пенсия (не) и дали някога е изразявал експертно мнение, без да му плащат (разбира се, че не).

Надя Алпър реши да не продължава разпита в тази трудна посока. Вероятно предполагаше, че Лилиън ще я отреже. А може би смяташе, че колкото по-скоро призовем нашия експерт на свидетелската скамейка, толкова по-добре. Каквито и да бяха причините, салонът кипеше от справедливо възмущение, когато тя призова доктор Джейн Дейвис на свидетелската скамейка.

Най-сетне щяхме да чуем свидетелски показания, които не бяха купени, и Монток щеше да приветства един от своите. Тъкмо затова бяхме дошли на това съдебно разследване – за разнообразие да чуем истината.

Дори Надя Алпър изглеждаше в по-добро настроение, когато зададе въпроса:

– Доктор Дейвис, моля ви, кажете ни каква е вашата роля в това разследване.

– Аз съм патолог на Хънтингтънската болница и главен съдебен лекар на окръг Съфък – отговори Джейн.

– Значи, за разлика от доктор Джейкъбсън, вие действително сте прегледали трупа на Питър Мълън, нали така?

– Да.

– Колко часа посветихте на този преглед?

– Над шейсет.

– Това не е ли повече от обичайното?

– Аз съм израснала в Монток, познавам семейство Мълън, тъй че в случая бях особено прецизна – отговори Джейн.

– Какъв доказателствен материал взехте под внимание?

– В допълнение към подробния физически оглед аз направих многобройни рентгенови снимки, взех проби от белодробна тъкан и ги сравних.