Джеймс Патерсън - Крайбрежната къща

– Това не ви ли се стори странно?

– О, напълно. Не само защото вълните бяха големи, но и защото водата беше много студена. Опитах я с единия пръст на крака си и бях шокирана.

И аз бях шокиран. Тази жена, която и да беше тя, лъжеше, та се късаше. Наведох се към Надя Алпър и шепнешком ѝ предадох едно бързо съобщение.

Когато Монтроуз приключи, Алпър стана, за да разпита Пауъл.

– Откъде познавате Бари Нюбауър? – попита тя.

– Ние сме колеги – беше хладнокръвният отговор.

Искаше ми се да отида там и да я напляскам.

– И вие ли търгувате с играчки, госпожице Пауъл?

– Аз работя в рекламния отдел на "Мейфлауър Ентърпрайсис".

– С други думи, вие работите за Бари Нюбауър.

– Приятно ми е да си мисля, че също така сме и приятели.

– Сигурна съм, че отсега нататък ще бъдете – каза Надя Алпър.

Подигравателният смях в залата бе прекъснат от острата забележка на Лилиън.

– Госпожице Алпър, надявам се да не ми се налага отново да ви моля да се въздържате от реплики извън протокола.

Тя отново се обърна към свидетелката.

– Тук имам списък на всички поканени на партито онази нощ. Вашето име не е в този списък, госпожице Пауъл. Имате ли някаква представа защо?

– Два дни по-рано срещнах господин Нюбауър на едно съвещание и той беше достатъчно любезен да ме покани.

– Разбирам. И по кое време пристигнахте на партито? – попита Надя.

– Не е прието да се подранява, но така беше. Около седем часа или най-много пет минути по-късно. При всички тези знаменитости, дето щяха да присъстват, нямаше да си простя, ако изпусна нещо.

– И именно Питър Мълън паркира колата ви?

– Да.

– Абсолютно сигурна ли сте, госпожице Пауъл?

– Да. Той имаше... запомняща се външност.

Алпър се върна до бюрото, грабна една папка и отново се приближи до свидетелската скамейка.

– Искам да представя на съда писмените показания на трима от колегите на Питър Мълън за вечерта. Те твърдят, че Мълън е отишъл на работа най-малко с четирийсет минути закъснение. Следователно е невъзможно той да е паркирал колата на госпожица Пауъл или нечия друга кола преди седем и четирийсет.

Тълпата отново се развълнува. Шепотът се усили. Хората явно бяха ядосани.

– Имате ли някакво обяснение за това несъответствие, госпожице Пауъл? – попита съдията.

– Струва ми се, че той паркира колата ми, Ваша чест. Предполагам, че е възможно да съм го видяла по-късно по време на партито. Беше много красив. Може би затова лицето му се е запечатало в съзнанието ми.

След като Надя Алпър се върна на мястото си, в залата се вдигна такъв шум, че Лилиън трябваше да удари силно с чукчето си, за да въдвори тишина отново.

– Алпър е доста нахакана – прошепна Мак в ухото ми. – Според мен първият рунд завърши наравно.

Това беше мъчително.

Искаше ми се аз да ръководя кръстосания разпит. Не одобрявах нито едно изречение, изречено от Бил Монтроуз, не понасях държането му на преситен човек, дори проклетия му син кашмирен блейзър и панталона с металносив цвят, като цевта на пистолет, който никога нямаше да види насочен срещу себе си. Изглеждаше така, сякаш се готвеше да отиде в своя тенис-клуб веднага щом приключеше с този незначителен процес.

Следващият свидетел на Монтроуз беше доктор Айшър Джейкъбсън, който беше напуснал поста си на съдебен лекар на окръг Лос Анджелис преди едно десетилетие, когато беше разбрал, че може да печели пет пъти повече като свидетел експерт.

– Доктор Джейкъбсън, колко време сте работили като главен патолог на болницата "Кук Клеърмонт" в Лос Анджелис?

– Двайсет и една години, сър.

– И през това време, докторе, приблизително колко жертви на удавяне са ви възложили да прегледате?

– Извънредно много. Със съжаление трябва да кажа, че плажовете в района на Лос Анджелис са изключително натоварени и пълни със сърфисти. По време на службата си съм обследвал повече от двеста удавници.

Монтроуз обърна сияещото си лице към съдия Лилиън, а след това отново към доктор Джейкъбсън.

– Значи няма да е преувеличено, ако кажем, че в тази област вие имате изключителен опит и квалификация.

– Сигурен съм, че съм прегледал много повече жертви на удавяния от всеки друг действащ патолог в Съединените щати.

– И до какви заключения стигнахте относно смъртта на Питър Мълън?

– Първо, че той се е удавил. Второ, че неговата смърт се дължи или на нещастен случай, или на самоубийство.

Не че не знаех колко е лесно да се купят свидетелските показания на експерт. Ако клиентът може да си го позволи, винаги би могъл да представи второ мнение, за да обори твърденията на обвинението, каквито и да са те. Просто адвокатската изобретателност и съдебните разпоредби изглеждат различно, когато жертвата е собственият ти брат.