Джеймс Патерсън - Крайбрежната къща

Едва след десет пристигнах в мотел "Мемъри". Дотогава всички членове – основатели на нашия клуб с изключително ограничен достъп на участие, се бяха събрали около кръгла масичка в дъното на бара.

Нека да ви запозная.

Зад масичката, под нащърбеното огледало, седеше Фентън Гидли. Фентън израсна през четири къщи от нашата, с него бяхме най-добри приятели още от времето, преди да се научи да ходи. Със своите сто и двадесет килограма Фентън изглеждаше доста по-едър, отколкото в училище. Бяха му предложили куп стипендии, за да играе футбол за някой колеж – "Хофстра", "Сиракюз", дори "Охайо Стейт". Вместо това той пое командването на бащината си рибарска лодка. Често от Монток Пойнт навлизаше дълбоко навътре в морето, за да лови гигантска риба меч и риба тон и да я продава на японците.

Вляво от него седеше Марси Бърт: тя сади и оформя храсти за Калвин, Марта, Дона и цял куп други не чак толкова известни мултимилионери. Ние с нея бяхме двойка едно време – на тринайсет. Вдясно от Марси седеше Моли Ферър, която преподава на четвъртокласниците и като втора професия работи за ийстхамптънския "Канал 70". Също като Фентън, Марси и Моли бяха мои съученички от ийстхамптънската гимиазия.

Всички около масата се перчеха с невероятно модни прически, които дължаха на един човек, който нямаше почти никаква коса; той седеше срещу тях – Сами Джиамалва, известен също така като Сами Фризьора. С пет години по-млад от нас, Сами беше най-добрият приятел на Питър. Навремето Сами прекарваше толкова време у дома, че бе станал член на семейството ни. И все още бе така.

Когато пристигнах в "Мемъри", всички станаха и един по един ме прегърнаха, а когато изплувах от техните топли и тъжни прегръдки, влезе Ханк Лорицела, последният член на групата и най-чистосърдечният човек, когото познавам.

Шеф на редовна служба и доброволец за спешните случаи на непълен работен ден, именно Лорицела беше приел съобщението, че са намерили трупа на Питър на морския бряг. Около издрасканата масичка се бяха събрали петимата ми най-близки приятели на тази земя. Също като мен, те бяха изпълнени с гняв и объркани.

– Нещастен случай, а? Да ми ядат дирника! – каза Моли. – Като че ли Питър, или който и да е било друг, ще хукне да плува посреднощ в тоя прибой.

– Волпи всъщност иска да каже, че Питър се е самоубил – обади се Сами, първият неприкрит гей, когото някога сме познавали. – Всички знаем, че няма такова нещо.

– Точно така. През цялото време си мислехме, че той се забавлява повече от всички нас, взети заедно – рече Фентън. – Всъщност може само малко да си е поплаквал, преди да заспи.

– Тогава какво е станало? – попита Mapси. – Никой не би искал да нарани Питър. Случвало се е някой да иска да го понашляпа – и толкова.

– Е, нещо със сигурност се е случило. Освен Джак, никой друг не е виждал тялото на Питър – рече Ханк.

– В онази нощ в продължение на четири часа седях до Питър в пространство, по-малко от тази маса. Приличаше на човек, пребит до смърт. А Франк Волпи дори не го погледна. Въобще не влезе в линейката.

– Волпи иска да стои настрана – каза Фентън. – Той се страхува до смърт, че цялата тая работа може да е свързана с хората, които са негови господари, како впрочем и на всички в нашето малко селце.

– Значи ще трябва да започнем да разпитваме хората наоколо – предложих аз. – Защото явно на никой друг не му пука, освен на нас.

– Аз съм "за" – каза Моли.

– Аз познавам почти всички, които са работили на партито онази нощ – рече Фентън. – Някой от тях все трябва да е видял нещо.

– Moi aussi [5] И аз също (фр.). – Б. р. – обади се Сами. – Страшно ме бива да се ровя в мръсотията.

Вдигнахме чашите с

– За Питър!

На масата внезапно настъпи мълчание. Промяната едва ли щеше да бъде чак толкова рязка, ако ние бяхме профсъюзни работници, замислящи стачка, и някой от шефовете на фирмата току-що беше надникнал през вратата. Обърнах се и видях Дана на бара.

Всъщност "Мемъри" не е кой знае какъв бар. Това не е и кой знае какъв мотел. Осемнайсет стаи с изглед към ресторанта "При Джон" и Гети Стейшън. Единствената му заявка за слава е, че едно време, когато са съществували онези големи, кръгли и черни неща, наречени грамофонни плочи, една рокгрупа, наречена "Ролинг Стоунс", е отседнала тук и е написала песен, посветена на него. Плочата с това парче – "Мрачно и тъжно" – излезе през 1976 г. и обвивката ѝ виси на стената заедно с текст от песента: