Нелсън Демил - Златният бряг

— Може да закъснея — каза тя.

— Добре.

— Ако не те видя тази вечер, Джон, моля те, събуди ме, преди да тръгнеш.

— Добре.

— Лека нощ.

— Приятна езда.

И тя излезе. Спомням си, че тя изглеждаше съвсем нормално, но аз ви казах, че е луда, а и онази пълна луна не беше на добро.

Към единайсет часа мислех да си лягам, защото сутринта исках да стана преди разсъмване и ми предстоеше дълъг път. Но Сюзън още не беше се прибрала, а вие знаете как е при съпрузите — единият трудно заспива, преди другият да се е прибрал вкъщи. Предполагам, че това е отчасти загриженост, отчасти ревност, но каквото и да е, останалият вкъщи иска да чуе как колата спира на алеята, дори и ако двамата съпрузи не си говорят.

В случая аз не чаках да чуя кола, разбира се, а шума от конски копита, който сега понякога чувам, тъй като конюшнята е по-близо до къщата. Но наистина кола спря пред къщата и аз видях фаровете й по алеята много преди да чуя гумите по чакъла. В това време бях в спалнята си на втория етаж, все още напълно облечен, и докато слизах надолу по стълбите, чух как вратата на колата се затвори и входният звънец иззвъня.

Непозната кола пред къщата в 11 часа посред нощ и звънене на входната врата обикновено не означава добра новина. Отворих вратата и за мое най-голямо учудване видях мистър Манкузо, който стоеше на входа с някакво особено изражение на лицето.

— Добър вечер, мистър Сатър.

— Какво се е случило? — беше единственото, което успях да кажа аз със свито сърце.

— Жена ви…

— Къде е тя? Добре ли?

— Да. Съжалявам, не исках да… не се е наранила. Но мисля, че трябва да дойдете с мен.

И така, както бях по джинси и спортен пуловер, аз го последвах до колата и се качихме в нея. Докато минавахме покрай вратарската къщичка, видях Етел Алърд, която гледаше през прозореца, и понеже минахме достатъчно близко, погледите ни се срещнаха, при който се зачудих дали изглеждам толкова обезпокоен, колкото изглеждаше тя.

Излязохме на „Грейс Лейн“ и завихме наляво към Алхамбра. Обърнах се към мистър Манкузо:

— Мъртъв ли е?

Той ме погледна бързо и кимна.

— Сигурно този път не е бил с противокуршумна жилетка.

— Не, не е бил. — И добави: — Здрав ли ви е стомахът?

— Видях пръсната човешка глава с пълен стомах.

— Така е. Разбирате ли, той не е покрит и ще го видите, защото задържахме за малко викането на полицията. Дойдох да ви взема от уважение, мистър Сатър, като услуга, за да можете да говорите с жена си, преди да са дошли местните детективи.

— Благодаря. — И добавих: — Вие не ми дължахте никакви услуги, така че сега аз ви дължа една.

— Добре. Направете ми следната услуга. Съберете частиците на разбития си живот. Бих искал това.

— Имате го.

Манкузо, изглежда, не бързаше, като че ли несъзнателно се бавеше, и ни трябваше известно време, за да изминем дългата калдъръмена алея. Забелязах, че съвсем неподходящо, всички прозорци в Алхамбра светеха.

— Какво място — обърна се към мен Манкузо. — Но както е казал Христос: „Какво се ползва човек, ако спечели целия свят, а изгуби душата си?“.

Не смятам, че свети Феликс разбираше истинската природа на Франк Белароса.

— Той не продаде душата си, мистър Манкузо — отвърнах аз. — Той се занимаваше повече с купуване.

Той отново ми хвърли бърз поглед.

— Мисля, че сте прав.

— Мисис Белароса тук ли е? — попитах аз.

— Не. Тя е в Бруклин.

— И затова жена ми е тук.

Той не отговори.

— Всъщност — добавих аз, — продължителните престои на мисис Белароса в Бруклин са били много удобни за мистър Белароса и мисис Сатър.

Отново никакъв отговор.

— Вие не само позволихте това — казах аз, — но и го насърчавахте.

Този път отвърна:

— Това не беше наша работа, мистър Сатър. Това беше ваша работа. Знаете го.

— Знам, че трябва да се грижите за свидетелите си, мистър Манкузо, но това не означава и да им сводничите.

— Разбирам болката ви.

— Разберете също, мистър Манкузо, че нито вие, нито аз сме толкова чисти и неопетнени, колкото бяхме миналия Великден.

— Знам. — И добави: — Това беше един много мръсен случай. И дори не мога да кажа, че целта оправдава средствата. Но аз ще възстановя душевния си мир по свой начин. Знам, че вие ще направите същото.

— Ще се опитам.

— Професионално никой не е много доволен, че Франк Белароса умря, преди да може да ни каже всичко, което знаеше. Никой не е много доволен от това, което направи мисис Сатър. И може би си получихме заслуженото за това, което направихме, за това, че заобикаляхме правилата и я оставяхме да идва тук, без нито веднъж дори да прекараме по нея детектора за метал. И ще отговаряме за това. Може би от този факт се чувствате по-добре.