Том Егеланд - Загадката на катакомбите

Някой или нещо, което той не искаше да вижда.

Дълго време стоя на едно място и не смееше да помръдне.

Заслушан.

Звукът изчезна.

Дишането му се успокои. Естествено, че беше сам. Естествено, че тук нямаше друг освен него. Всичко това беше плод на фантазията му. Все пак се чувстваше така, все едно сънува кошмар; така, все едно беше главното действащо лице във филм на ужасите.

„Трябва да изляза навън” - помисли си той.

Тръгна бавно, вперил поглед в тъмното. Пусна отново фенерчето и освети тунела. Ако наистина някой го беше последвал, той трябваше да се намира именно там. Точно там.

Или може би зад завоя?

Я се стегни, Роберт! Не бъди пъзльо!

Прогони страха си. Принуди се да се отправи към стълбата.

Сенките изчезнаха в мрака. Едва когато пусна отново фенерчето, сенките отново се събудиха за живот. Бяха бързи. Не напълно истински. Като сенки на нещо, което не е истинско. Някой. Или нещо.

Отново изключи фенерчето. Представи си полумъртви хора, които хукват насреща му с широко разтворени ръце. Отново включи фенерчето. Трябваше да успее да си върне реалността.

Роберт продължи напред. Светлината на фенерчето проряза мрака. Коленете му трепереха. Усещаше чакъла под краката си. Светлинката се плъзгаше по стените. Отвсякъде го гледаха зяпнали скелети. Наблюдаваха го от местата, на които бяха поставени преди толкова много време. Не искаше да ги погледне. Не искаше да срещне погледите от празните очни дъна. Но като че ли мъртвите търсеха погледа му.

Когато влезе в още една камера, Роберт застана на едно място и се огледа. Не познаваше това място. Камерата се делеше на два тунела - един вдясно и един вляво. Трябваше да направи избор. Нямаше как.

„Този - помисли си той. - Почти съм сигурен, че минах през този тунел”.

Нали така?

Роберт се спусна по коридора, изпълнен със съмнения.

Съзря още един странен символ върху стената. Какво беше това? Око, кръст. Кое в този символ го караше да усеща подобно безпокойство?

Извади отново мобилния си телефон и щракна още един път:

„Още един магически символ” - помисли си той.

След това продължи. Със сигурност беше минал по този път на идване, нали така? Нали така. След няколко минути увереността му се изпари. Отново осъзна, че не разпознава мястото. Едва когато стигна до една влажна каменна стълба, която се спускаше в подземието, вече беше убеден. Със сигурност на идване не беше минавал покрай тази влажна каменна стълба. Беше се изгубил.

Роберт се огледа наоколо.

Един огромен плъх сновеше по пода точно до него. Той извика. Не че се страхуваше от плъхове. Не беше там работата. Все пак отглеждаше хамстери и всякакви други животинки. А най-добрият му приятел Свейн си гледаше домашно плъхче.

Ала въпреки това трябваше да спре за малко, за да успее да си поеме дъх. Беше толкова уморен. Беше капнал.

Плъх... Естествено... Навярно точно плъховете са издавали всички онези звуци.

Той се усмихна успокоено.

Плъхове!

Роберт плъзна светлинката на фенерчето по стените и съзря още един странен символ.

Този път на риба.

Майка му беше разказвала, че най-ранните християни са използвали рибата като свой таен символ. Той плъзна върха на пръстите си по ръба на изображението и си мислеше: „Преди почти 2000 години някой е седял тук, точно където се намирам аз в момента, и е издълбал точно тази риба в точно тази стена. И в този момент аз я гледам.”

Съзря някакъв текст под рибата. Опита се да го прочете. Но не разбра нищичко. Текстът явно беше на латински. Беше ли възможно археолозите да са превели надписа? Ами ако написаното бе важно? Нещо, което променя начина, по който гледаме на световната история. Имаше някакъв смисъл. Той извади мобилния си телефон и направи още една снимка.

ФАКТИТЕ НА РОБЕРТ ЗА СИМВОЛИТЕ

Символът е знак, който олицетворява нещо различно. Норвежкото знаме например символизира Норвегия. Рибата символизира Исус. Когато християнството е било млада религия, християните в Рим са използвали рибата като таен символ. Някои смятат, че това е така, защото гръцката дума за риба е образувана от първите букви на всяка дума от израза „Исус Христос, син Божи, Спасител“.