Том Егеланд - Загадката на катакомбите

Лека-полека тя стана по-ясна, контурите й се очертаха.

- Анджелина, наистина ли си ти?

Дълго време двамата само се гледаха. Роберт дишаше тежко. Усещаше как сърцето му биеше толкова силно, че щеше да изскочи.

- Има те!

По устните й се прокрадна усмивка. Роберт започна да се смее. Не знаеше защо. Просто беше толкова щастлив.

- Анджелина, трябва да ти кажа нещо!

Дълго време търси точните думи.

- Мисля, че и аз съм живял някога. Преди.

- Всички сме живели преди, Роберт. И всички ще живеем отново.

Погледите им се срещнаха. Той сведе поглед. Не знаеше откъде да започне.

- Трябва да ти разкажа нещо - отново търсеше думите, - в един от животите си съм бил Хорации. Той е бил от хората, които са те преследвали. Хораций е искал да те убие, Анджелина! Аз съм искал да те убия!

- Сега си Роберт! Не трябва да отговаряш за делата на Хораций.

Той затвори очи.

- Прости ми!

Тишина.

Роберт въздъхна.

- Има още нещо.

Очите му се напълниха със сълзи.

- Аз провалих всичко. Изгубих украшенията. И двата амулета. Няма ги. Украшенията изчезнаха след злополуката. Трябваше да ги пазя по-добре, но... ги изгубих!

Въпреки това тя се усмихна. И поклати глава.

Тогава Роберт ги видя. Двете украшения. Анджелина ги носеше в ръцете си. Те блестяха на лунната светлина.

Украшенията?

- Не помниш ли, Роберт? Аз ти помогнах да дишаш. И да успееш да се освободиш от колана! А след това, преди да дойдат полицаите и да те приберат, ти ми даде украшенията.

- Така ли?

- И двете.

- Защо две, Анджелина?

- Преди 2000 години Исус Христос дал едно украшение като подарък на майка си Мария. Светата звезда. Когато Исус бил разпнат, Мария разчупила звездата на две. Запазила едната половина:

Другата част дала на Мария Магдалена - последовател на Исус и негова приближена.

И така, мили Роберт, Светата звезда била разделена на две части! А когато се съберат, двете части изглеждат ето така:

- Светата звезда! - Роберт ахна.

След 2000 години двата триъгълни накита отново бяха обединени. Двата триъгълника бяха станали едно цяло. Звезда!

Светата звезда!

Прастарото предсказание се беше изпълнило. Момчето от Ултима Туне беше успяло. Беше събрало двете половини и беше превърнало звездата в едно цяло. Той бе предал амулета на Пазителя на накита. Така задачата на Пазителя беше изпълнена. Точно според думите на предсказанието и легендата. Защо? Дори и прорицателите не знаят отговора на всички загадки на вселената. Но ако предсказанието е било вярно, то краят на света е отложен.

- Трябва ли да тръгваш сега? - Роберт замига.

Тя кимна.

- Може би ще се видим отново? Някой път? В безкрая?

Лека-полека тя започна да изчезва пред очите му. Стана невидима. Не беше реално.

Роберт я потърси с ръка.

Тя целуна връхчетата на пръстите си и докосна с тях устните на Роберт.

- Живей пълноценно, Роберт!

После изчезна.

Кометата на смъртта изглеждаше като миниатюрна точица върху огромния екран в обсерваторията на Мауна Кеа. Линиите и геометричните фигури проблясваха и се движеха с бясна скорост по екрана. Астрономите, които се бяха скупчили около Сузи Лий, затаиха дъх в очакване.

- Как е възможно?! - рече Сузи Лий.

Никой не отговори. Никой не знаеше какво да каже.

- Няма съмнение - продължи тя. - Кометата е променила курса си!

- Невъзможно - рече единият от астрономите. - Кометите не променят курса си току така.

- Не, не е възможно - измърмори Сузи.

- Колко сигурни са новите изчисления?

- На 100 процента! Цифрите не лъжат!

Тя въведе няколко команди. Зелена линия се появи на екрана и очерта новата траектория на кометата.

- Нещо е оказало въздействие около траекторията й.

- Какво?

Сузи вдигна ръце.

- Нямам никаква представа. В близост до кометата няма планети или звезди, които да влияят на движението й. Нищо няма! Всичко това е просто необяснимо! Но изчисленията не оставят грам съмнение: Кометата е променила курса си. Със сигурност няма да удари Земята.

Тя вдигна поглед от екрана и се усмихна.

- Можем да отложим Деня на Страшния съд. Земята е спасена!