Том Егеланд - Загадката на катакомбите

- Key! - преведе той на английски. - СЕГА!

- Искат ключа - рече й Робърт.

- Ключа ли? - запита го жената.

- Ключа за витрината ли?

- Не мога да им го дам.

- Смятам, че това би било най-доброто, което можете да направите!

- Key! Key now! - извика монахът.

Жената отвори един шкаф, потърси в него и после извади една връзка ключове. С трепереща ръка подаде връзката на монаха, който се намираше най-близо до нея. Той я хвърли на Луцио, който бързо откри точния ключ и отключи витрината.

Полицаят пиеше първата си чаша кафе за деня когато телефонът иззвъня. Местната полицейска централа е приела беззвучна аларма от музейния център към църквата в Боргунд. Беззвучната аларма означава, че някой е включил алармата, макар че не се чува нищо.

Полицаят сбръчка чело. Центърът за посетители при църквата в Боргунд ли? Че какво могат да откраднат там? И то в десет часа заранта? Пари там нямаше. А едва ли имаше нещо чак толкова ценно, което да представят на изложението. Бяха инсталирали алармата заради иманярите.

Погледна часовника. Осемнадесет минути след десет. Пътят до църквата щеше да отнема двадесет и пет - тридесет минути. Около четвърт час, ако караше много бързо, с включен буркан. Но безшумна аларма посред бял ден - можеше да се окаже просто грешка. Ужас! Той реши, че не бива да чака, а най-добре да звънне в центъра.

Майката на Роберт движеше ръката си крайно бавно. Успя да бръкне в якето си. Мобилният телефон, който монасите не бяха открили, беше там. Ръката й се плъзна леко. Пръстите хванаха телефона. Беше тънък iPhone.

Имаше ПИН код. Но тя таеше също така, че има и бутон за спешни случаи. Намираше се най-отдолу вдясно. Тогава нямаше да се налага да вкарва ПИН кода. С поглед, забит в двамата монаси, тя извади мобилния телефон от джоба си. Единият от монасите все още работеше нещо с лаптопа си. Другият седеше и четеше Библията.

Тя извади телефона. Набра номера.

Отключи се!

С палеца си натисна номера.

ВЪВЕДЕТЕ КОД.

Но не, не беше нужно! Натисна бутона за спешен разговор.

Появи се клавиатура.

Тя погледна монаха при лаптопа и онзи, който четеше Библията.

Като че той усети, че тя го наблюдава и веднага вдигна поглед. Тя замръзна. Но той не видя мобилния телефон в ръката й. Беше закрит от бедрото й.

Върна се към четенето.

Тя погледна надолу. Палецът й се плъзна вдясно - 1. Изчака малко, за част от секундата. После избра отново 1. Притаи дъх. Монасите не забелязаха нищо. Плъзна пръста си вляво. Натисна 2. Така. Готово: 112. Спешният номер на полицията. Сега обаче трябваше да успее да се свърже. Не можеше да доближи мобилния телефон до ухото си. Трябваше да разчита на късмета си. Дано от другата страна има някого.

- Please - извика тя. - Моля Ви!

Двамата монаси я погледнаха с питащи погледи.

- Why are you holding us hostage? - крещеше тя - Защо ни държите като заложници?

Не говореше на монасите. Естествено, говореше на полицаите. Но трябваше да изглежда така, че говори на монасите, така че те да не разберат какво става.

Нито един от монасите не й отговори. Просто я гледаха с неразбиране.

- Защо? - извика тя. Правеше се на отчаяна. Тя беше отчаяна.

- Тихо! - викна й единият от двамата. - Тихо!

- Не разбирам - продължи тя. - Защо ни държите тук? - Тя изговори името на хотела високо и отчетливо. - Защо ни отвлякохте?

- Тихо! - извика монахът.

- Роберт! Синът ми! - тя извика думите. - Защо взехте сина ми и го заведохте в Боргундската църква?

- ТИХО! - викна монахът.

Не можеше да получи никакъв отговор от музейния център. Въздъхна. Нямаше друг избор. Реши да направи едно кръгче, за да се убеди, че всичко е наред. Всъщност имаше твърде много работа за вършене, за да хукне към Боргунд, но пък алармата си беше аларма. Знаеше, че някъде близо до Боргунд има патрулка. Но не искаше да ги обезпокоява ненужно. Имаха си по-важна работа от това да проверяват фалшиви аларми.

Тъкмо излизаше, когато телефонът иззвъня.

Всички знаци бяха налице и сочеха, че това ще бъде един от онези дни.

Звъняха от централата на полицията в Осло. Специалните служби бяха на път към хотел в Осло, където може би бяха взети заложници. Бяха ги предупредили и за потенциална ситуация с отвличане и в Боргундската църква. Според жената, която се бе обадила, синът й бил изчезнал. Молеха полицейските сили от всички близки райони да окажат помощ.

Изпълнен със страхопочитание, монахът вдигна накита към светлината.