Том Егеланд - Загадката на катакомбите

- Входът за служителите е отзад - каза той. - Там е и паркингът за служителите. Това е добре. Никой няма да ни безпокои.

- Има ли аларма? - запита Луцио.

- Естествено. Но е стара. Музеят не разполага с достатъчно средства, за да закупи нова. Лесна работа ще е!

Културно-историческият музей беше огромен. Жълта сграда, която се намираше в близост до кралския дворец. Луцио си помисли, че и самият музей изглежда като дворец. Редица прозорци кичеха фасадата на двореца. Бяха подредени в редици.

Паркираха точно до лехата с цветя зад музея. Двама от монасите - Алберто и Tope - се качиха по стълбата за служители на музея.

Отвориха малката си чантичка и за миг отключиха вратата. Единият махна на брат Драго, който изключи алармата.

Тогава доведоха Роберт и майка му.

Осло

Монасите ги отведоха в мрачния музей.

„Нямам причина да си играя на герой - помисли си Роберт. - Не и заради тези стари амулети”.

Роберт не се съмняваше, че за негово добро и за доброто на майка си трябваше да каже на монасите къде се намират амулетите. Ако откажеше, той не знаеше какво биха му сторили.

Все пак ставаше въпрос за няколко стари накита...

Монасите принудиха майка му да им покаже пътя през коридорите. На вратата имаше табелка:

ЛАБОРАТОРИЯ ПО КОНСЕРВИРАНЕ

Тук изследваха антиките - първо ги почистваха внимателно, след което правеха всичко възможно, за да ги запазят за възможно най-дълго време.

- Къде са амулетите? - прошепна монахът, който се наричаше Луцио.

- Не зная отвърна майката. Не работя в този отдел. Не зная къде държат новите антики.

Монасите се разпръснаха на всички страни и започнаха да търсят. Отвориха шкафовете и затърсиха из кашоните. Не остана място, което да не са преровили.

Но не можаха да открият накитите.

Изведнъж: звук!

Всички притихнаха.

Пазач? Или пък полицията?

Недалеч от тук се отключи врата.

Стъпките отекваха по коридора.

Тогава спряха. Точно пред лабораторията по консервиране.

- Ехо, има ли някой? - чуха женски глас.

Някой се опита да отвори вратата. Отвори я леко.

- Ехо. Някой на работа ли е още?

Ръководителят на отдела Ингеборг Мюкле стоеше на вратата.

- Но... О, Боже мой!

- Ингеборг! - рече майката на Роберт. - Какво правиш тук по това време на денонощието?

Минаха няколко минути преди Ингеборг Мюкле да разпознае Роберт и майка му.

- Преглеждах няколко стари ръкописа. Двамата с Роберт открихме връзката на Рагнвалд с Луна. Но вие какво правите тук? Сега? Какво става? Кои са тези хора?

- Търсят накитите - обясни Роберт.

- Тихо! - извика Луцио - Къде са амулетите?

- Амулетите ли? - запита Ингеборг Мюкле с неразбиране. - А, имате предвид триъгълните накити?

- Къде са? - извика Луцио.

Тя разбра, че няма избор. Излязоха от лабораторията по консервиране, която вече бяха претърсили. Продължиха по коридора до врата, отбелязана като

СКЛАД IX

Тя отвори вратата с помощта на кода си за достъп и включи осветлението.

- Тук са - каза тя и отиде при единия шкаф. Тя го отвори и постави ковчежето, което взе, върху масата.

- Ето - каза тя и го отвори.

И там - сред коприна - лежеше ето това:

Луцио грабна амулета и го вдигна към светлината!

- Gratias tibi, Deus! - прошепна той. - А другият амулет? Къде е?

- Другият ли? - рече Ингеборг Мюкле. - Не е тук.

- Къде е? - изсъска Лучио.

- Изпратихме го обратно в Боргунд, където беше открит. В момента го представят като част от изложба. Триъгълният накит е една от атракциите на тази изложба.

Осло

Църквата в Боргунд.

Луцио не харесваше подобни черни църкви. Били са построени като езически храмове. Викингското светоусещане се виждаше ясно в тях. Като че Один и другите богове не искаха да сторят път на Исус Христос. Имаше нещо неприятно в тези църкви, мислеше си той. Нещо мистично и плашещо. Напомняха на демонични храмове на божества.

Заедно с брат Драго Луцио потърси Боргунд чрез Google Earth. Църквата се намираше във Вестландет. Беше на 4-5 часа път от Осло. Луцио погледна часовника.

- Можем да бъдем там, когато открият изложбата утре - рече той.

- А какво ще правим със... - тогава брат Драго посочи с очи тримата заложници.

- Ще вземем момчето с нас. Ще ни бъде от полза.

- Както искаш.

- Искам ти и брат Tope да поддържате команден център тук в хотелската стая. Ще имаме постоянна връзка. Така ще можем да реагираме своевременно, ако възникнат проблеми.