Том Егеланд - Загадката на катакомбите

- Естествено. А двете дами?

- Дръжте ги под око до приключването на операцията!

- А после?

- Сетне... ще решим какво да правим с тях.

Боргунд - Осло

Дървената църква хвърляше мрачния си и величествен силует насред горещия ден. Роберт отвори очи, когато Валентино паркира автобуса встрани от входа. Някъде наблизо лаеше куче.

Бяха пътували през цялата нощ. Сега най-сетне пристигнаха. Роберт беше жаден. Беше изморен и изплашен. Болеше го стомахът. Какво всъщност искаха монасите? Със сигурност щяха да откраднат другия накит от изложението. Нима не са чували за Десетте Божи заповеди? Не кради! Сякаш това никак не ги глождеше. Но като се замисли човек, и другите заповеди не ги притесняваха особено.

Той погледна още веднъж към църквата. Като диви животни, хванали плячката си между зъбите си, драконовите глави на покрива бяха вперили поглед в небесата.

Майката на Роберт и Ингеборг Мюкле бяха останали в Осло с другите двама монаси. Роберт не знаеше какво се беше случило с тях. Беше изплашен. Няма да наранят мама, нали? Нали няма да я наранят, нали?

Трябва да предупредя полицията!

Майката на Роберт дишаше тежко. Тя и Ингеборг Мюкле се намираха в хотелската стая в Осло. Бяха овързани за два стола. Краката им бяха завързани за краката на столовете. Бяха захванати с дебело тиксо през коремите. Но пък ръцете им бяха напълно свободни.

Двамата монаси ги пазеха. Единият седеше наведен над някакъв лаптоп. Другият стоеше край прозореца и гледаше навън. Беше на пост.

Останалите монаси трябваше да отидат в Боргунд заедно с Роберт. За да откраднат другия накит.

Боже мой, не им позволявай да наранят момчето ми!

Монасите ги бяха принудили да минат покрай рецепцията, заплашвайки ги с пистолети, които никой не виждаше. Никой от хората наоколо не им обърна особено внимание. Качиха се в асансьора и натиснаха четвъртия етаж. След това влязоха в хотелската стая, която по-скоро приличаше на военна база. Имаше компютри, комуникационни уреди, карти и тефтери. Двете жени бяха претърсени. Нима монасите мислеха, че норвежките винаги носят оръжие?! Тогава откриха мобилния телефон в джоба й. Но другият мобилен телефон - онзи, който беше ползвала временно, докато нейният беше в сервиза и който забрави да върне след това, не откриха. Може би не са мислели, че някой може да има два мобилни телефона.

Само ако успееше да го извади, можеше да се обади в полицията.

Историческата експозиция беше в модерния музеен център, който се намираше съвсем близо до църквата. Центърът беше отворен от десет часа сутринта, т.е. отпреди десетина минути. Четирима от монасите - и Роберт - слязоха от минибуса и тръгнаха към центъра с музейната сбирка. Монасите бутаха Роберт пред себе си.

- Туристи толкова рано? - зачуди се жената на касата. Тя погледна Роберт и четиримата монаси, които бяха облечени в дънки и тениски. Усмихна им се неуверено. Като че усещаше, че нещо не беше както трябва, макар че не можеше да каже какво точно.

Триъгълното украшение и другите археологически находки бяха поставени зад стъклени витрини. Местните историци бяха събрали оръдия на труда и оръжия, брошки и гребенчета, римски монети и накити.

Всеки предмет беше представен чрез кратък текст на норвежки, английски, немски и френски.

- Луцио! - викна единият от монасите и кимна към една от витрините в средата на залата.

Триъгълният накит! На табелката пишеше:

ТРИЪГЪЛЕН НАКИТ

(Неясна възраст, навярно 1800 - 2200 години?)

Открит по време на разкопки при Боргундската църква по-рано тази година. Бил е намерен заедно с римски монети от първото столетие след Христа и карта. Накитът навярно е част от викингски гроб и вероятно е бил изработен в Древен Рим (27 г. пр. Хр. - 476 г. сл. Хр.).

Решително Луцио отиде при витрината и се опита да я отвори. Беше затворена добре.

- Извинете - каза му жената, - не можете да...

Тогава тя разбра. Като че осъзна, че няма значение какво казва, какво прави или иска да стори.

Луцио продължаваше да напъва отворчето на витрината.

Роберт погледна жената.

И двамата преглътнаха.

Единият от монасите отиде при жената и застана зад нея, хвана я за ръцете, така че да може да я задържи, ако тя реши да стори нещо. Но тя просто стоеше на едно място и не помръдваше.

-Chiave! - извика единият от монасите на италиански.