Том Егеланд - Загадката на катакомбите

- А как тогава разговаряхте, ако мога да попитам?

- Споделяхме мисли.

- Мисли ли? Как?

- О, не мога да обясня. Зная само, че медиумът си измисли всичко за Анджелина. Целия разговор. Когато я попитах дали съм младежът от Ултима Туле, тя не схвана нищо. А Анджелина щеше да знае какво я питам. Жената си измисли всичко!

- Добре се справи тогава. Чу ли звуците? Не усети ли студения и топлия вятър?

- Естествено. Но помисли малко! Колко е лесно да се симулира нещо подобно в тъмна стая? Звуците - сигурно са били записани на диск! Студеният и топлият вятър навярно са били някакъв трик.

- Мда.... - измърмори Свейн.

- Странното е - каза Роберт тихо, - че почти я усетих там.

- Кого? Анджелина ли?

- Да. Но не когато медиумът говореше. Тя блъфираше. Но все пак усетих някакво... присъствие. Усетих, че Анджелина беше с нас.

Свейн въздъхна.

- Роберт! Trust me! Нямаше я там!

Осло

Роберт тъкмо си беше взел довиждане със Свейн и се приближи към входа на жилищната сграда, когато мобилният му телефон прозвъня.

Беше Ингеборг Мюкле. Гласът й звучеше развълнувано:

- Роберт! Открих я!

- Какво си открила?

- Била е в един шкаф в музея - продължи тя. - Открих приказката, Роберт! Приказката открих! Върху един прастар пергамент! „Сагата за Рагнвадд” никога не е била приемана сериозно от учените. Винаги са мислили, че е проста измислица. Детска приказка. Но сега във всеки случай открих стария пергамент. Оригинала! Текста на „Сагата за Рагнвалд”!

Роберт спря.

- И какво пише?

- Все още не съм успяла да прочета толкова много. Шрифтът е неясен. Написана е на старонорвежки, така че ми отнема доста време, за да разбера за какво иде реч. Но на заглавната страница са изрисувани знаците, които майка ти откри върху ковчежето в Боргувд - анкх, стрелка и кръст!

Роберт се сети за трите символа:

- А на първата страница - продължи тя - Рагнвалд Кървавия зъб е написал нещо за накит, който според монасите е принадлежал на Светата Дева, но е написал също така, че нещо липсва!

- Триъгълният накит! - рече Роберт.

- Именно! Няма нищо обаче за Луна. Но все пак пише, че според него са нападнали Рим. Въпреки това за момента най-интересното, което прочетох, беше това, че според Рагнвалд накитът е специален.

- Почти съм си у дома. С мама може ли да дойдем при теб?

- Елате! Веднага елате! Нуждая се от помощта на майка ти, за да успея да преведа текста. Аз съм в кабинета си в музея.

- Ще дойдем, колкото можем по-бързо.

Роберт се втурна нагоре по стълбите. Това, което беше открила Ингеборг, наистина си беше пробив, огромно откритие. Накит, принадлежал на Светата Дева.

Сепна се...

Светата Дева...

Една студена пълна мина през тялото му.

Как не го беше разбрал досега? Как беше възможно да е толкова глупав? Ами ако той беше младежът от Ултима Туле... Колкото и невероятно да звучи.

Ами ако той беше момчето в прастарите предсказания...

Ако той беше младежът от Ултима Туле...

Ако накитът, който носеше около врата си, бе част от Светата звезда...

Ако Анджелина бе монахинята, която е била преследвана до катакомбите...

Та това трябваше да означава...

Естествено!

Анджелина!

Не по някакво съвпадение Анджелина беше в катакомбите! Не по някакво съвпадение тя беше там с Роберт! И не по някаква случайност беше завързала накита около врата на Роберт!

Не само че Анджелина е била младата монахиня, която Хораций и хората му са залостили вътре в катакомбите, за да умре там.

Анджелина беше също непорочната и неопетнена наследница на Ева.

Светата Дева.

Анджелина беше пазителят на накита.

В старото пророчество се говори за Анджелина и Роберт!

Роберт преглътна тежко.

Ако разбираше старото предание правилно, то Анджелина се нуждаеше от двата амулета. Нуждаеше се от тях, за да спаси земята.

Ръководителят на астрономическата служба Сузи Лий вдигна глава от екрана на компютъра и прокара нервно пръсти през косата си.

- Готови ли са изчисленията? - попита колегата й с нервен глас.

Тя кимна.

- Колко е сериозно?

Сузи Лий преглътна. Преглътна няколко пъти, преди да каже:

- Изчисленията показват, че е 99,9 процента вероятно кометата да ни удари. Големината и скоростта й говорят за това, че всеки контакт със Земята ще бъде катастрофален. - Тя преглътна. - Когато голям астероид е ударил Земята преди 65 милиона години, динозаврите са изчезнали. Сблъсъкът с тази нова комета е далеч по-сериозен. Никой няма да го преживее. Нито хората, нито животните. Няма къде да се скрием. Кометата чисто и просто ще опустоши живота на Земята.