Том Егеланд - Загадката на катакомбите

ФАКТИТЕ НА РОБЕРТ ЗА СВЕТЦИТЕ

Светецът е човек, който не само е водил набожен и благочестив живот, но който посредством своята вяра в своите действия бива разглеждан като свят и по-приближен до Бога от останалите хора. След смъртта си благочестивият човек може да стане светец. Да обявиш някого за светец е нещо обичайно за католическата църква, при която има над десет хиляди такива. Някои са светци закрилници на определени черкви, някои са светци на животни, някои - на болните. В изобразителното изкуство светците често га рисуват с ореол над главата.

Роберт потръпна. Не разбираше защо.

- Окото на свети Хораций...

Хораций?! Откъде му беше познато името?

- Хораций е римлянин, живял през трети век след Христа. Изработвал е кожи. По време на младостта си е бил сред онези, които са преследвали християните. Но по-късно приема християнството и става учен и благ човек. Няколко столетия по-късно е обявен за светец.

- Защо?

- Смятали са, че е свят човек и че е един вид връзка между нас, обикновените хора, и Христос.

- Макар че е преследвал християните?

- Всеки от нас носи в себе си възможността да загърби старите грехове и да отдаде живота си на Небесния отец...

- Разкажи ми за символа! - прекъсна я Роберт, който съзря опасността Вибеке Вилум да превърне разказа си в неделна проповед.

- Символът, да... Окото на свети Хораций. Кръст, който се намира вътре в едно око. Окото било неговият собствен символ, днес бихме го нарекли „лого”. Поставял е този символ върху всяка една кожа, която е обработвал. По-късно някой добавя и кръста. Били са минали шест-седем века, откакто окото е станало църковен символ. Но за много години през Средновековието това око е било символът на загърбването на греховете и прегръщане на вярата. Онова, през което е минал и свети Хораций.

Вибеке Вилум отново отиде при лавицата и извади стара книга с кожена подвързия.

- Това е стара гръцка версия на творбата De fide ad Gratianum Augustum, написана от Амброзий Милански през IV век. Той разказва историята на Хораций - между другото, доста време преди Хораций да бъде обявен за светец.

- Какво се казва вътре?

- Ще трябва да превеждам на норвежки, докато чета, затова ще бъда по-бавна.

В Рим живял майстор на кожи на име Хораций. Като млад бил сред противниците на християнската вяра и се присъединил към онези, които редовно преследвали римляните християни. Онова, което ни е известно за ранния живот на Хораций, го знаем от писмо, което

той написал на стари години.

Когато нападнахме манастира, монахините хукнаха във всички възможни посоки. Като мишки! Заедно с неколцина други мъже преследвахме млада монахиня, която успя да ни се измъкне. Викайки гневно, ние я преследвахме по улиците на Рим. За нас тя не беше нищо повече от един плъх. Бяхме безмилостни. Накрая тя се скри в едни катакомби. Там се чувстваше сигурна - потънала в мрака, сред миризмата на разлагащите се тела. Но нашият гняв беше безкраен. Залостихме я вътре. Зазидахме стените и поставихме камъни на изхода. Така я залостихме завинаги в мрака на катакомбите. Това ще рече, че тя е умряла там долу. Не минава нито ден, без да се засрамя от дъното на душата си за греха, който извършихме. Няколко години по-късно слязох отново в катакомбите. Издълбах собствения си знак - око - в стената, в памет на онази, която оставихме там долу. Това, че по-късно приех светлината, не означава, че съм платил за греха, който извърших когато бях...

- ... млад и немислещ мъж - приключи Роберт.

- Да, точно така - измърмори Вибеке Вилум и отново погледна текста. - Значи си го чел?

- Навярно съм го чувал. Но къде? Кога? Не помня. Нещо в тази история ми е познато. Значи трябва да съм го прочел някъде. И след това съм го забравил.

- Както вече ти казах, Хораций се е превърнал в благ човек, който сторил много добрини - рече Вибеке Вилум. - И много столетия по-късно е обявен за светец от Католическата църква. Той е пример за това, че човек винаги може да избере правилния път.

- Но Хораций просто е издълбал едно око в стената...

- Да?

- А кога кръстът се е появил в окото?

- Наблюдателен си, Роберт. Някой християнин е добавил кръста по-късно. Или Хораций се е върнал отново на стари години.

Две мисли се загнездиха в Роберт и караха сърцето му да препуска все по-бързо.

- Има ли нещо? - запита Вибеке Вилум притеснено.

- Не - измърмори Роберт. Не беше точно така. Мислите му препускаха като в пералня.