Мэтью Квирк - Часът на убиеца

Ник познаваше този жаргон. Проучване на опонента.

– Не е било това – каза той. – Тя е пазила мръсна тайна за Сам. Опитвали са се да разберат какво знае за него и на кого е разказала. Сигурно са я проучвали, за да се отърват от нея лесно и да унищожат всякакви доказателства, с които би могла да разполага.

Али сложи ръце на таблото.

– Убили ли са я? – попита тихо тя, загледана напред.

– Не знам – отвърна Ник. – Значи са търсили някакво конкретно доказателство, с което е разполагала? Сигурна ли си?

– Да. Това беше целта. Онова, което знаеше. И дали го има някъде записано. Искаха да насоча разговора към някакви дневници, които е водила, или тетрадки, в които си е записвала.

– Казаха ли ти какво ѝ се е случило? Какво е знаела? Тази случка, която ги интересува?

– Не.

– Какво ти казаха?

– Нищо. Нищо не успях да измъкна от нея. Започна да става подозрителна, когато я притиснах, после спря да ми вдига телефона и аз се отказах. Беше една от дузината задачи, които изпълнявах за Дейвид Блейкли през този месец. Дори не се сетих повече за нея, докато не стана цялата тази идиотщина с Уайдънър. Започнах да минавам наново през всичко, което бях направила. Разбрах, че е изчезнала. Осъзнах в какво съм се забъркала. Затова и отидох в къщата, където те намерих. Не знаех, че ще се стигне толкова далеч… не знаех, че ще загинат хора. Не ми трябва още едно убийство на съвестта.

Тя се наведе, подпря лакти на коленете си, положи чело на дланите си със затворени очи. Той не я натисна за повече. Тя започваше да разбира в пълна степен, че е била съучастник в две убийства, може би дори три, и че с живота, който бе водила досега, е свършено.

Сам Макдона и Дейвид Блейкли се бяха захванали с Ема заради онова, което е знаела. Сигурно е можела да свърже Макдона със смъртта на онази жена отпреди двайсет и пет години.

Беше подозирал, че е така, но не спираше да мисли за дневника. Ами ако Ема наистина е разполагала с някакви доказателства?

Това му даваше съвсем слаба надежда, че би могла да е жива. Ами ако са я заплашили и им е дала, каквото е имала? А после какво? Дали е избягала, или се е скрила? Съществуваше вероятност – съвсем малка вероятност, но той искаше да има за какво да се хване, – че Ема може все още да е някъде там, че може би дори ще успее да извади всичко наяве.

Али се поизправи и погледна през прозореца, а пръстите ѝ масажираха слепоочието.

– Добре ли си?

– Добре е силно казано. Справям се.

– Чувала ли си ги някога да споменават какво е станало с Ема? Отново да говорят за дневник?

– Не.

– Дейвид Блейкли има ли някое място, където би могъл да я отведе и да я държи заключена? Да я е отвлякъл, за да я разпитва?

– Има вила. Не знам точно къде, но мисля, че е близо до почивната станция Кемп Дейвид, до планината Катоктин.

– Имаш ли спомен да е говорил за нея преди месец? Тогава изчезна Ема.

– Не. Може да я е завел там. Не я използва често, само за ВИП събития е.

Очите на Ник се плъзнаха към огледалото. На паркинга пред банката спря полицай.

– Какво има? – попита тя.

Той вдигна ръка. Тя се обърна и видя патрулната кола. Полицаят излезе, огледа паркинга, а после съобщи нещо по микрофона си.

Ник запали и тръгна към изхода, като не спираше да гледа назад.

Вярваше на това, което Али му разказа. Но точно в момента трябваше да се добере до телефон, а нейният не беше сигурен. И Дилия, и Карън познаваха Джеф и му имаха доверие. Ник трябваше да ги предупреди.

Ник спря на бензиностанция "Ексон", където имаше магазинче и платен телефон. Отиде до телефона, без да изпуска от очи Али, която остана в колата. Първо пробва да се свърже с жена си, притискаше слушалката към ухото, докато се опитваше да заглуши шума от камионите, които караха нагоре по магистралата.

– Здравейте, свързахте се с Карън. Моля, оставете съобщение.

Изненада се колко силно му повлия гласът ѝ, този мелодичен запис, който бе чувал хиляди пъти. Това го стъписа и той помълча за миг, преди да заговори.

– Ник е. Обади ми се възможно най-скоро. Важно е. И… не знам как да ти го кажа, но бъди внимателна с Джеф Търнър. Не говори с него. Не му вярвай и не го допускай до себе си. Знам, че ти звучи налудничаво, но той е част от всичко това. Съжалявам, че си тръгнах така вчера. Просто ми се обади, става ли?

Той затвори, стиснал слушалката в юмрук, а после издиша през свити устни. Положи неимоверни усилия да звучи нормално по телефона. Не искаше да я плаши или да изглежда, сякаш е загубил контрол, но само споменаването на Търнър го караше да се тресе от ярост. Не спираше да си представя лицето на Джеф в онази къща, уловил ръката на Ник, тикнал с ледено спокойствие пистолет към гърлото му.