Мэтью Квирк - Часът на убиеца

Само че Ема е говорила с Малкълм Уайдънър за онзи купон. Тя и бившият директор са били близки приятели в училище и тя се е обърнала към него точно преди да изчезне преди месец. Ема е смятала, че той е бил на горния етаж на онази къща през въпросната вечер преди години, и е питала Малкълм дали е видял там и Сам Макдона и Дейвид Блейкли.

Не беше. Уайдънър беше зает човек и не е обърнал внимание, вероятно е преценил, че Ема просто се държи както обикновено – отдала се е на нов източник на удоволствие и вдига пушилки.

Но след като разбра, че Ема е изчезнала, Уайдънър се обърна към Сам. Искаше отговори. Говореше за това колко е била сериозна Ема, когато отишла при него с въпросите си, и за страха в очите ѝ само при споменаването на името на Сам.

Тогава той за пръв път чу за всичко това. Стомахът му се разбушува като кълбо змии и за малко не повърна направо там пред Уайдънър.

– От какво толкова се страхуваше тя, Сам? – попита Уайдънър. – Какво всъщност се случи през онази нощ?

Тогава Сам успя да се отърве от него, да се измъкне с приказки, да си спечели време. После отиде при Дейвид Блейкли.

Дейвид разбираше, че Уайдънър ще бъде проблем. Бившият директор се издигна преди всичко като прокурор, беше неуморим и все още закусваше два пъти месечно с главния прокурор, стар негов съквартирант от "Джорджтаун". Дейвид си свърши работата и разбра, че Уайдънър няма да остави нещата така, без да получи отговори. Със Сам нямаха друг избор.

Онази вила. Онзи Четвърти юли. Онази нощ преди двайсет и пет години. Сам Макдона се върна назад в спомените си – цветята по тапетите, блудкавия вкус на светлата бира, стаята горе, изпълнена със сребриста светлина.

На вратата се почука три пъти и Сам подскочи. Вдигна поглед точно когато шефът на екипа му влезе вътре.

– Готов ли си да отговаряш на въпроси? – попита той с ясен глас. – Наистина трябва да се възползваме максимално от това.

Сам се изправи и тръгна към вратата, видя половин дузина журналисти и цяла група оператори, които нареждаха оборудването си пред кабинета – всичките подвижни камери и прожектори, готови за предаване на живо. Новината за смъртта на Уайдънър още течеше по телевизора. Устата му беше пресъхнала като пустиня. Идваше му прекалено. Гледаха го твърде много очи. Това беше лудост.

– Сам? – повика го ръководителят на екипа.

Можеш да се справиш. Това му каза тази сутрин и Дейвид, положил ръка на гърба му. Справяше се вече двайсет и пет години. До утре вечер можеха да си осигурят най-важните спонсори.

Сам излезе от стаята. Светлината се вряза в очите му. Снимаха на живо.

Щеше да се справи.

Сам придърпа бузи в напрегната усмивка, докато Тео се промъкваше из краката на журналистите, предизвиквайки радост. Първите два въпроса бяха относно бюджетната сделка и Сам ги нахрани с шаблонните приказки за протегнатата ръка.

Репортерка на "Асошиейтед Прес" разбута с лакти двама оператори.

– Кога ще обявите, сенаторе?

– Да обявя какво, Кейси?

– Кандидатурата си за президент.

– Нима ще има избори? – пошегува се той и погледна към ръководителя на екипа си. – Би трябвало да ми ги съобщаваш тези неща, Тим. – Остави ги да се посмеят малко, след което посочи с ръка човека на Ен Би Си. – Давай, Марк.

Ник седеше на задната седалка на таксито, което се изкачваше по "Седма". Беше сверил часовника с Дилия и сега отиваше да се срещне с нея в "Шоу". Погледна към телефона си и видя, че го чака ново съобщение на гласовата поща. Пусна го.

– Здравей, човече, аз съм. Обади се някакъв детектив да ме разпитва за теб. Звънни ми, когато можеш, става ли? Тревожа се за теб.

Ник добре познаваше този глас. Беше приятелят му Джеф Търнър. Служиха заедно във флота, минаха през пехотата, а след това работиха като лична охрана на генерали и други висшестоящи фигури, като ги превеждаха през бойни зони в бронирани конвои. Ник поверяваше живота си на Джеф години наред.

Сега и двамата имаха своите консултантски фирми, свързани с охраната, и често работеха заедно. За последната част от изпитанието за проверка на сигурността Джеф наемаше Ник, който да се опита да мине през охраната.

Можеше да използва помощта на Търнър сега. Джеф разполагаше с по-добра мрежа от контакти. Ако решеше да се предава на властите, Джеф можеше да го свърже с добър адвокат и да му осигури правилен достъп до полицията или ФБР.

Ник погледна номера. Палецът му се поколеба над бутона за набиране, но изведнъж се отказа и остави телефона.