Ли Чайлд - По-добре мъртви

Свалих прозореца си. Бях спрял до метален стълб, боядисан в бяло. Върху него бяха монтирани четири кутии. Две се намираха на нивото на лицето ми, както седях зад волана. Другите две бяха разположени по-високо. Те явно бяха предназначени за шофьори на камиони. Всеки чифт бе идентичен с другия. Първо имаше интерком с бутон за повикване и високоговорител зад метална решетка. Следваше панел с размерите на клавиатура, но без бутони. Най-обикновен бял правоъгълник. Вероятно част от транспондера. Нямаше от какво да се притеснявам.

Пресегнах се и задействах интеркома. Не очаквах да отворят вратата и да ме пуснат вътре. Не очаквах дори да получа отговор. Не че ми трябваше… Това, което очаквах да се случи, се случи. И то мигновено. Камерата, монтирана върху стълб, издигнат от другата страна на оградата, се завъртя право към мен. Вперих поглед в обектива и натиснах бутона още веднъж.

– Тук съм – казах аз. – Елате и ме хванете.

Отправих подканващ жест към камерата, за да съм сигурен, че ще разберат правилно посланието ми. После включих на задна, изминах десетина метра и направих обратен завой. Съмнявах се, че в тази сграда ще открия каквото и да било инкриминиращо. Или улики, които да разкрият останалите места, от които действа Дендонкър. Но през годините, прекарани във военната полиция, се научих никога да не подценявам глупостта. И никога да не изключвам късмета. Войник, избягал от базата, се криеше под леглото в дома на своята приятелка. Изчезнало оръжие се озоваваше в багажника на личния автомобил на крадеца. Освен това аз, така или иначе, бях тук. Предположих, че поне ще създам още един проблем, над който Дендонкър да си блъска главата.

Изравних задницата на колата със средата на портала. Включих на задна и натиснах газта до ламарината. Сблъсъкът откъсна и двете крила от релсите им, но шевролетът не усети почти нищо. Разбрах защо ченгетата харесваха толкова много този модел. Продължих към вътрешния двор. Минах покрай две редици паркирани автомобили. Намалих, за да се уверя, че не съм се отклонил от целта. После ускорих отново и насочих колата към главния вход на сградата.

Шевролетът се заби право в него. Ударих спирачките и включих на първа. Потеглих напред. Спрях. Излязох от колата и се ослушах. Цареше тишина. Прецених, че е малко вероятно сградата да е свързана с местното полицейско управление. Малко вероятно, но все пак не и невъзможно. Реших да действам бързо и да се ослушвам за сирени.

Започнах от офиса. Там заварих бюра, наредени покрай три от стените. На всяко имаше компютър. Всичките бяха изключени. Бюрата разполагаха с контейнери с чекмеджета, а едно от тях и с по-голям шкаф за папки. Всичките бяха заключени, затова взех два кламера. Изправих ги. Пъхнах ги в ключалката на най-близкото бюро. Прокарах единия напред-назад в ключалката, докато напипам щифтчетата и ги задействам. Използвах другия, за да притисна цилиндъра. Завъртях. И отворих чекмеджето. Вътре открих най-обикновени неща. Ценоразписи. Фактури. Банкови документи. Прелистих ги и нещо привлече погледа ми. Датите. Нямаше нито един документ, който да е по-стар от три седмици.

От полицията нямаше и следа. От хората на Дендонкър също. Засега.

Предният ляв ъгъл на сградата бе зает от товарна рампа с ролетна врата. И платформа, до която да спират камионите. Плюс метални маси, подредени покрай три от стените. Вероятно за проверка на доставките. Компанията за кетъринг се нуждаеше от най-различни продукти, от които да приготвя своите менюта. И доколкото бе видяла Фентън, това бяха все скъпи, изискани деликатеси и напитки. Но днес не се виждаха никакви доставки. Рампата бе празна.

От полицията нямаше и следа. От хората на Дендонкър също.

На рампата имаше врата, която водеше към склад, разположен вляво. Покрай стените бяха наредени стелажи, които стигаха до тавана. Някои имаха етикети с имената на различни продукти. Други имаха само кодове. Тук-там се виждаха оставени продукти. Кутия с малки пакетчета захар, от онези, които хората слагат в кафето си. Няколко пакета картофен чипс. Шепа пликчета с фъстъци. Нищо, което да създаде усещането за процъфтяващ бизнес.

Кухнята бе разположена в задния ляв ъгъл на склада. Тя бе малка. Чиста. Стерилна. Плотовете бяха празни. Хладилникът беше празен. Съседното помещение явно бе предназначено за окончателно приготвяне на менютата. В него имаше множество рафтове, кутии, материали за опаковане. Предположих, че тук редят таблите с поръчките за различните полети, преди да ги сложат в контейнерите. Едната стена бе заета от няколко големи бели дъски за писане. Всичките бяха избърсани до блясък. И тук не си личеше да е кипял оживен труд.