Ли Чайлд - По-добре мъртви

– Какви ги говориш? Никой няма да умира. Той е ветеран, за бога, а не убиец!

– Майкъл възнамерява да взриви цял куп бомби. Говорим за стотици потенциални жертви.

– Не – Соня едва не се разсмя на глас. – Нищо не разбираш.

– Обясни ми тогава.

– Не мога.

– Можеш. Но не искаш. А това, предполагам, означава, че не искаш помощта ми – заявих аз и тръгнах към вратата.

– Чакай! Добре. Виж, Майкъл създаде няколко прототипа. Няма спор. Но той конструира само едно действащо устройство. И използва сигнални снаряди. Те изпускат дим. Това е всичко. Някой може да пострада от зачервени очи, но нищо повече.

– Майкъл подпомага контрабандната дейност на Дендонкър. А също и незаконната му търговия с оръжие. Само за да постави някъде най-обикновена димка? Не, не ми се връзва.

Соня въздъхна и се отпусна на стола си.

– Дендонкър е престъпник. Признавам. Не останах доволна, когато Майкъл започна да работи за него. Никак даже. Но по това време Майкъл беше в безизходица. Виж, ако той не му бе помогнал, Дендонкър щеше да си намери друг. Цената, която Майкъл плаща, е твърде ниска на фона на цялостната картина.

– Цената на кое?

– На успеха. На операция "Боен рог". Така я кръсти Майкъл. – Соня се приведе напред и продължи: – Представи си Деня на ветераните. Тържествени церемонии и църковни служби из цялата страна. На едно от най-многолюдните събития точно в единайсет часа и единайсет минути всичко се изпълва с дим. Красив червен, бял и син дим. Ще стане сензация. Всеки, който е там, ще си зададе въпроса защо? Всеки, който гледа по телевизията, ще си зададе същия въпрос. Клипове от събитието ще се появят в интернет. И Майкъл ще бъде там, за да отговори. Аз ще бъда до него. Пентагонът няма да може да ни игнорира повече. Правителството няма да може да ни лъже…

– За какво да лъже?

– За химическите оръжия. Навсякъде, където се сражават наши войници. Най-вече в Ирак. Пентагонът публикува доклад, според който войната е приключила. Изпратиха няколко генерали в Сената, които да отговорят на въпроси. Официалната им позиция бе, че войниците ни са открили нищожно количество химически боеприпаси и рискът за хората ни е минимален. Но това са пълни глупости. Знам, че са пълни глупости, не само защото тъкмо ние се тровим, обриваме, повръщаме… Но и защото по същото време, когато военните фалшифицираха доклада, те изпратиха нови нареждания до частите на предна линия. Инструкции как да процедират войниците, изложени на химично въздействие. Много подробни инструкции. В които недвусмислено пише, че войниците ни са изложени на значителен постоянен риск.

– С други думи, генералите са знаели?

– Разбира се, че знаеха. Но излъгаха. И защо? Заради корпусите на снарядите. Нужни са специални корпуси. Най-разпространените са M110. На външен вид по нищо не се различават от конвенционалните M107. Особено когато започват да корозират или някой ги обозначи грешно. Вътре в тях обаче има две камери. С две съставки. Всяка от тях е инертна сама по себе си. Но смесят ли се, резултатът е смъртоносен. И откъде иракчаните са получили тези корпуси? От нас, от Съединените щати и нашите съюзници. От влиятелни корпорации. Правителството си затваря очите за подобни неща. Секретен доклад, който Майкъл е видял, твърди, че сме продали на иракчаните стотици хиляди корпуси за снаряди. Политиците обаче не искат истината да излезе на бял свят. И за да спасят задниците си, рискуват нашия живот, на обикновените войници. Ние обаче няма да го търпим.

– Такива снаряди ли използва Майкъл за димната си бомба?

– Именно. Доста находчиво, не смяташ ли? Има символика, нали?

– Сигурна ли си, че става въпрос само за димна бомба? След като корпусите на двата снаряда изглеждат по един и същи начин, възможно ли е Майкъл да заложи конвенционален експлозив?

Соня се приведе още по-напред.

– Заслужаваш да те зашлевя за тези думи. Или да те застрелям. Да, сигурна съм. За глупачка ли ме смяташ? Снарядите изглеждат еднакво само за лаици. Не и за мен. Майкъл проведе три отделни теста. Навътре в пустинята. При различна сила и посока на вятъра. Лично присъствах и на трите. Нали не смяташ, че бих могла да разговарям с теб, ако артилерийски снаряд се бе взривил на три метра от мен?

– Предполагам, че нямаше да си тук. Как Майкъл смята да задейства бомбата, когато настъпи моментът?

– Основният механизъм ще разчита на таймер. Резервният – на мобилен телефон.

– Тоест Майкъл ще присъства на събитието?