Ли Чайлд - По-добре мъртви

Те предпочетоха масата, разположена най-близо до бара. Сервитьорът не изчака да му поръчат, а направо им донеса табла с високи чаши, изпотени от студената бира. Той си поговори с тях, след което се обърна и се усмихна на следващите клиенти, които влязоха. Две жени. Едната бе е жълта лятна рокля, другата – с къс панталон с външни джобове и тениска на "Янките". И двете изглеждаха на около трийсет и пет. И двете носеха косите си пуснати до раменете. И двете изглеждаха физически силни и в добра форма. Движенията им издаваха лекота и увереност. А дамските им чанти бяха достатъчно големи, за да скрият пистолет.

Може би това бяха хората, които търсех.

Жените се настаниха през две сепарета от моето. Фенката на "Янките" се плъзна първа по канапето и продължи, докато не опря гръб в стената. Също като мен. Главата и тялото ѝ не помръдваха, но погледът ѝ сновеше непрестанно напред-назад. Очите ѝ пробягваха от входа на бара до вратата на кухнята, без да пропуснат нито една маса между тях. След което отново се връщаха на входа. После отново и отново. Жената с лятната рокля прегледа менюто с напитките и го остави на масата.

– Бяло вино – поръча си тя, когато дойде сервитьорът. – Пино гриджо.

– Чудесно! – възкликна фенката на "Янките". – Донесете ни цяла бутилка.

Жените изчакаха виното им да пристигне, а аз ги наблюдавах с периферното си зрение. Те се приведоха една към друга и започнаха да обсъждат нещо, но толкова тихо, че не успях да чуя и дума. Никой не напусна заведението. Никой не влезе. Сервитьорът донесе бутилката. На етикета бе изобразен слон. Самата бутилка бе хлъзгава от капчиците конденз. Сервитьорът я избърса с кърпа, която пъхна в джоба на престилката си, и наля вино в двете чаши. Опита се да завърже разговор с жените, но те не му обърнаха никакво внимание. Младежът се повъртя около тях още две минути, след което се отказа и се върна на бара. Жената с лятната рокля отпи от чашата си, след което погледна приятелката си и заговори отново. Докато обясняваше нещо, жестикулираше със свободната си ръка. Фенката на "Янките" пресуши чашата си на две глътки и си наля отново. Тя почти не говореше, но очите ѝ продължаваха да сноват.

Надигнах се от сепарето си и тръгнах към тяхното. Застанах на мястото на сервитьора.

– Извинете, че ви прекъсвам – казах аз, – но имам проблем. Нуждая се от помощта ви.

Жената с роклята остави чашата си. Дланите ѝ лежаха на масата пред нея. Фенката на "Янките" премести чашата в лявата си ръка. Дясната се плъзна към дамската ѝ чанта. Изчаках секунда. Трябваше да видя дали ръката няма да се скрие вътре. Това не се случи, затова седнах. Приведох се напред и заговорих тихо:

– Търся един приятел. Казва се Майкъл. Майкъл Къртис.

Израженията на двете жени не се промениха. Фенката на "Янките" продължи да оглежда помещението.

– Той е загазил – добавих аз. – Трябва да го открия, и то бързо.

– Как се казваше вашият приятел? – попита жената с роклята.

– Майкъл Къртис.

Тя поклати глава.

– Съжалявам. Не го познаваме.

– Не работя за полицията – казах аз. – Нито за ФБР. Знам защо Майкъл е тук. Знам какво прави. Не искам да създавам проблеми. Дойдох да го спася.

Жената вдигна рамене.

– Съжалявам. Не можем да ви помогнем.

– Дайте ми само адрес. Място, където да го потърся.

– Проблем със слуха ли имате? – Фенката на "Янките" най-сетне спря погледа си върху мен и не го отмести. – Не познаваме този Майкъл. Не можем да ви помогнем да го откриете. А сега се върнете на масата си и престанете да ни досаждате.

– Едно място. Моля. Никой няма да разбере, че съм го научил от вас.

Фенката на "Янките" бръкна в чантата си. Порови в нея и извади ръка. Държеше нещо в нея, но не бе пистолет, а телефон. Почука по дисплея с пръст и той оживя, след което го натисна още три пъти. И ми показа да го видя. На дисплея грееха цифрите 911.

– Да звънна ли в полицията? Или ще ни оставите на мира?

Вдигнах ръце.

– Извинявам се за безпокойството. Наслаждавайте се на виното си.

Върнах се в сепарето си и се престорих, че чета вестника. Фенката на "Янките" прибра телефона и пресуши чашата си, след което взе бутилката и доля на своята приятелка, а останалото сипа в своята. Служителката от рецепцията на медицинския център и кавалерът ѝ станаха и си тръгнаха. Четиримата мъже си поръчаха по още една халба бира. Нови клиенти не се появиха. Сервитьорът приближи масата на двете жени, но те го отпратиха. Фенката на "Янките" изпи виното си, излезе от сепарето и се запъти към тоалетната. Приятелката ѝ с лятната рокля също стана. Но тръгна в обратната посока. Право към мен. Спря пред моето сепаре, опря длани на масата и се приведе напред, докато главата ѝ не доближи моята, доколкото бе възможно това, без да седне срещу мен.