Ли Чайлд - По-добре мъртви

Уолуърк замълча за момент.

– Това не ми харесва. Последният бивш агент, който прояви подобна лична инициатива, в момента лежи във федерален затвор. Бившата му партньорка се опита да му помогне, в резултат на което е мъртва.

Не казах нищо.

– Добре. Ще се опитам. Но не обещавам нищо. ЦАТВУ е сериозна организация. Всичко около нея е строго секретно. Хората там работят с много чувствителна информация. Зададеш ли грешния въпрос на грешния човек, можеш не само да се простиш с кариерата си, но и да се озовеш зад решетките.

– Ясно. Не прави нищо, което да те изложи на опасност. Можеш да подходиш от друг ъгъл. Предполагам, че Дендонкър използва бизнеса си за контрабанда, макар да нямам представа какво пренася или за кого.

– Добре. Това може да ми е от полза. Имам приятел в Агенцията за борба с наркотиците. И още един в Бюрото за алкохол, тютюн и огнестрелни оръжия. За кога ти трябва информацията?

– За вчера.

– Мога ли да се свържа с теб на този номер?

– Би трябвало. Поне за известно време.

Затворих телефона, уверих се, че звукът не е изключен, и се обърнах към леглото. Дръпнах ципа на куфара на Фентън и вдигнах капака. Всичко вътре бе грижливо сгънато и подредено, също както предишния път. Долових следи от парфюма ѝ. Почувствах се същински натрапник, и то в много по-голяма степен, отколкото преди две вечери. Извадих нещата ѝ. Същата комбинация от дрехи, козметика и принадлежности за промяна на външността. Не открих нищо ново. Никакви папки. Никакви записки. Никакви писма от рода на: "Ако четеш това…".

Пистолетите, които бях взел от онези типове край Дървото, липсваха. Фентън бе взела и още нещо. Резервните пълнители за нейния глок. А също и комплекта за първа помощ. Това ми се стори логично предвид онова, което бе планирала. Всичко останало в куфара ѝ ми бе добре познато. Включително купчето визитки от "Рижата кобила". Като онази, върху която бе открила отпечатъка на брат си. Придружена от кондом. Това ми се бе сторило странно още когато чух разказа ѝ. Имаше нещо нелогично, но не можех да определя какво. От дълбините на съзнанието ми долиташе нестройна, какофонична мелодия. Тиха, но все пак съвсем доловима.

Започнах да подреждам вещите на Фентън обратно в куфара и открих резервна протеза, увита в блуза. Щом я видях, веднага ми хрумна нещо. И то ме изпълни с оптимизъм. Хукнах към колата и грабнах протезата, която човекът на Дендонкър бе оставил на масата ми в "Прерийна роза". Донесох я в стаята. Сравних я с онази от куфара. И двете имаха гнезда, изработени от въглеродни влакна. Прокарах пръсти по тях, за да опипам повърхността. Контурите бяха идентични. И двете протези имаха титанови стволове. Дължината им също бе еднаква. Единствената разлика бе обувката. Едната завършваше с бота, другата – с маратонка. Което не бе достатъчно да докаже, че твърдението на Дендонкър за залавянето на Фентън е блъф.

Прогоних разочарованието и продължих да подреждам куфара ѝ. Постарах се да направя това възможно най-акуратно и грижливо. Оставих го до вратата, готов за отнасяне в колата. После отново претърсих стаята. Проверих всяко скривалище, на което се бях натъквал през годините. Отново не открих нищо. Стоях самичък в стаята, компания ми правеха единствено протезата върху леглото и дигиталният часовник върху нощното шкафче. Цифрите върху дисплея му примигваха унило. Отброяваха секундите. Секундите, с които Фентън може би не разполагаше.

Сепнах се от някакъв звук, който ме върна в настоящето. Телефонът звънеше на бюрото. Обаждаше се Уолуърк.

– Имам и добри, и лоши новини – каза той. – Контрабандата? Там ударих на камък. Моят приятел от Борба с наркотиците е напуснал миналата седмица. А човекът ми в Бюрото за алкохол, тютюн и огнестрелни оръжия е в отпуск по болест. Доста продължителен. Прострелян е. Но има добри новини, свързани с ЦАТВУ. Един стар мой колега е започнал работа там. Той ми има доверие. Говорих с него. Ще помогне с каквото може. Още не ми е върнал обаждането, но непременно ще го направи.

– Адресите?

– Открих няколко. Всичките са свързани с бизнеса на този Дендонкър. Повечето май са на кухи компании. Мисля, че си прав за това. Все пак попаднах на една, която работи. В града, който ти спомена – каза Уолуърк и ми продиктува улицата и номера.

– Къде се намира спрямо центъра на града?

Уолуърк затрака по клавиатурата.

– Километър и половина-два на запад. Лесно ще я откриеш. Натам води едно шосе, по което се пътува само направо. Сградата на Дендонкър е единствената наоколо.