Ли Чайлд - По-добре мъртви

Не успях да проследя хората на Дендонкър и това беше проблем. При това сериозен. Факт, който нямаше смисъл да отричам. Но нямаше смисъл и да му обръщам прекалено много внимание. Станалото – станало. Можех да разсъждавам върху случилото се и по-късно, стига да ми донесеше някаква полза. За момента най-важното бе да напипам отново следата. Нямах представа къде може да са отишли. Тримата разполагаха с цял един град, в който да се скрият. Град, който познаваха много по-добре от мен. А можеха и да го напуснат.

Фентън бе определила Дендонкър като параноик. Нямах представа какви предпазни мерки може да е взел. Трябваше да огранича възможните опции. А това означаваше, че трябваше да събера информация.

Подкарах бързо към арката, която водеше към вътрешния двор на хотела на Фентън. Мястото на паркинга точно срещу нейната стая – старата коларска работилница, ако се вярва на табелата – бе свободно. Паркирах шевролета и изскочих от него. Следващият проблем бе как да отворя вратата. Тя нямаше метален ключ. Нямаше и ключалка, която да отключа с шперц.

Само някакъв странен код, който се появяваше на дисплея на мобилен телефон. Нейния телефон. Дори да разполагах с него, пак нямаше да знам какво да правя. Затова подходих по старомодния начин. Обърнах се с гръб към вратата. Огледах се във всички посоки. Не видях никой да се разхожда наоколо. Не видях никой да чака в автомобила си. Или да надзърта през прозореца на своята стая. Надявах се думите на Фентън за охранителните камери да отговарят на истината. После вдигнах дясното си коляно и забих подметката на обувката си във вратата.

Тя се отвори рязко. Удари се във вътрешната стена и отскочи от нея. Аз се обърнах и надникнах вътре. Леглото на Фентън бе оправено. Възглавниците бяха подредени върху канапето. Куфарът ѝ стоеше на пода до вратата. Отидох до прозореца и дръпнах завесите. Взех стола от бюрото и залостих вратата с него. Нямаше да спре сериозен опит за проникване вътре, но поне щеше да ѝ попречи да се отваря при всеки порив на вятъра. Отнесох куфара на Фентън до леглото.

Взех телефона и набрах номер, който помнех наизуст.

Човекът от другия край на линията вдигна след две позвънявания. Гласът му ехтеше, сякаш идваше от много далече, но чувах думите му достатъчно добре.

– Уолуърк – каза той. – Кой се обажда?

Джеферсън Уолуърк бе специален агент във ФБР. Пътищата ни се бяха пресекли преди време. Бях му помогнал в едно разследване. Нещата се бяха развили добре за него и той бе казал, че ми е длъжник. Уолуърк бе заявил, че мога да му се обадя при необходимост. Сега случаят бе точно такъв.

– Ричър – отвърнах аз.

Настъпи кратка тишина.

– Обаждаш се просто да ме чуеш ли, майоре? В момента съм доста зает.

– Вече не съм майор. Просто Ричър. Казвал съм ти го и преди. И не, не се обаждам просто да те чуя. Трябва ми информация.

– Не си ли чувал за едно популярно изобретение? Нарича се интернет.

– Нуждая се от специализирана информация. Животът на една жена е в опасност.

– Обади се на деветстотин и единайсет.

– Тя е ветеран. Освен това е работила за вас. Благодарение на това е изгубила единия си крак.

Уолуърк въздъхна.

– Какво те интересува?

– Тя е работила в служба, наречена ЦАТВУ. Център за анализ на терористични взривни устройства. Чувал ли си за него?

– Да.

– Жената е попаднала на заговор за разполагането на бомби тук, в Съединените щати. Възможно е да загинат много хора. Човекът, който стои зад това, се казва Дендонкър. Уаад Ахмед Дендонкър.

– Какви бомби?

– Не знам. От онези, дето избухват.

– Колко на брой?

– Не знам. Прекалено много.

– По дяволите! Добре. Ще се свържа с хората, които се занимават с подобни неща.

– Това не е всичко. Жената изчезна. Убеден съм, че Дендонкър я е заловил. И че възнамерява да я убие. Затова ми трябват всички адреси, свързани с него и неговия бизнес. Компанията му се нарича "Скай Пай". Ще трябва да се поровиш доста дълбоко. Дендонкър използва офшорни компании. Предполагам, че една от тях е "Муун Шедоу".

– Как се казва жената?

– Микаела Фентън.

– Къде е видяна за последно?

– Лос Гемелос, Аризона. Малко градче близо до границата.

– Под прикритие ли е била там? От Центъра ли са я изпратили? Обикновено не действат по този начин. Случаят трябва да се поеме от най-близкото поделение. Имаш ли представа какво точно прави там? Къде е партньорът ѝ?

– Фентън няма партньор. Сама е напуснала Бюрото. Става въпрос за лична инициатива.