Ли Чайлд - По-добре мъртви

– Утре трябва да си вземете почивен ден.

– Изключено! Работя тук от над четирийсет години и никога не съм пропускал и един ден.

– Впечатляващо постижение.

– Не ми хвърляйте прах в очите.

– Добре. Да опитаме по друг начин. В този град живее човек, когото подозирам, че познавате. Уаад Дендонкър.

Доктор Холиър присви очи.

– Какво за него?

– Колко добре го познавате?

Доктор Холиър взе скалпел, от който още капеше кръв, и го размаха.

– Още едно подобно подмятане и ще забравя Хипократовата клетва! Ще ви изрежа сърцето! Пет пари не давам колко сте едър! – Докторът посочи тялото на масата и добави: – Виждате, че умея да боравя със скалпели!

– Явно не сте му почитател.

Доктор Холиър остави скалпела на масата.

– Нека да ви разкажа някои подробности от познанството ми с Уаад Дендонкър. Пътищата ни се пресякоха преди десетина години. Аз бях тук и работех. Изведнъж вратата се отвори рязко. Влязоха две горили. Без да почукат. Без да се извинят. Без да кажат дори една дума. Връчиха ми плик. В него имаше снимка. На брат ми. Пред дома му в Албъкърки. Аз не съм женен. Родителите ми са покойници. Доналд бе единственият ми близък човек. А онези типове ми заявиха, че искам ли да видя брат си жив, трябва да ги последвам.

– И отидохте с тях, така ли?

– Разбира се. Качиха ме в един раздрънкан стар джип. Навлязохме в пустинята… може би на петнайсет-шестнайсет километра навътре в нея. Видяхме група мъже и спряхме. Беше Дендонкър. И двама от хората му. И още двама. Никой не ми каза нищо, но предположих, че са клиенти. Бяха дошли да купят ръчни гранати. Очевидно бяха поискали малка демонстрация. Бяха изкопали яма. В нея имаше двама души. Две жени. Напълно голи.

– Кои бяха те?

– Не ги познавах. Впоследствие шофьорът, който ме караше, подхвърли, че двете работели за Дендонкър. Но не изпълнили заповедите му. И това било наказанието им. Дендонкър хвърли граната в ямата. Чух писъците на жените, когато гранатата падна в краката им. Последва експлозия. Всички се втурнаха напред. Искаха да видят какво е станало. Аз не помръднах от място, но Дендонкър ме принуди да отида и да видя. Повярвайте ми, виждал съм какви ли не рани, операции, истински касапници… Но това бе несравнимо по-лошо. Случилото се с телата на тези жени… То ме отврати. Призля ми и повърнах. Притеснявах се, че Дендонкър ще ме накара да се погрижа за останките или нещо подобно. Но не се наложи. Един от хората му използва джипа си. Отпред бе монтирал гребло като на снегорин и просто запълни ямата. Дендонкър и клиентите му стояха отстрани и обсъждаха сделката. Двамата мъже, които ме бяха довели, ме върнаха в медицинския център. Те ми казаха, че на следващия или на по-следващия ден на масата за аутопсии ще се появи тяло. Трябвало да го изследвам внимателно, но без да водя официални записки. И да бъда готов да отговоря на въпроси.

– От Дендонкър?

– Да.

– И ако не им сътрудничите?

– Обещаха да изровят още една яма. И да хвърлят брат ми в нея. А после да ме накарат да гледам как мятат граната. Заканиха се да отрежат клепачите ми, за да са сигурни, че ще видя всичко.

– Тялото, което споменаха… Пристигна ли?

– Три дни по-късно. Не можах да спя, все се чудех в какъв ли вид ще пристигне. В крайна сметка имаше само една огнестрелна рана. За щастие. За мое щастие поне.

– Колко тела пристигнаха оттогава насетне?

– Двайсет и седем. Повечето простреляни. Някои намушкани с нож. И две с разбити черепи.

– Дендонкър дойде и огледа всичките, така ли?

Доктор Холиър кимна.

– Никога не пропуска. Точен е като часовник. С течение на времето се поуспокои. Отначало искаше подробен анализ. Съдържание на стомаха. Проби от кожата и под ноктите. Следи от пътувания в чужбина. Сега се задоволява с кратък доклад за състоянието на тялото.

– Но продължава да настоява да види всяко от тях, така ли?

– Точно така.

– Защо?

– Предполагам, че е свързано с някое от психическите му разстройства. Нямам намерение да анализирам психическото му състояние, не съм специалист в тази област. Но ще призная, че тръпки ме побиват от него. Пристигне ли в моргата, нямам търпение да си тръгне.

Не казах нищо.

– Всъщност искам да спре да идва тук. Но не мога да му попреча. Затова съм принуден да се примиря.

– Аз мога да го спра. За целта се нуждая единствено от това помещение.

– Ако възнамерявате да спрете Дендонкър и възнамерявате да го направите именно тук, това означава, че някой ще се престори на мъртъв. Вие ли?