Ли Чайлд - По-добре мъртви

– Разбрах те – отвърна Фентън и скръсти ръце. – Но въпреки това може да се получи.

– Така е. Няма невъзможни неща. Според мен шансът ни за успех е петдесет на петдесет. Не повече. С голям риск да пострадат други хора.

– Този процент ме устройва.

– А мен – не. Не и когато има алтернатива.

– Няма алтернатива. Трябва да продължим. Добре. Ще си разменим ролите. Ще кажа, че съм болна. Че не се чувствам добре. Ще играя ролята на Мики по време на срещата. Ще се престоря, че съм простреляна. Ще ги оставя да ме отнесат в моргата. И лично ще се разправя с Дендонкър, когато се появи.

– Няма да се получи. Заявиш ли, че си болна, ще изпратят друг на твоето място. И той ще те убие, само че наистина, освен ако ти не го убиеш първа. Нито единият, нито другият вариант ни устройва.

– Добре. И ти ще дойдеш на срещата. Ще се скриеш в мрака, докато всички пристигнат. А после ще стреляш по мен с халосни, преди другите да успеят да извадят оръжията си. Никой няма да го е грижа кой е стрелял, стига да съм мъртва. Или да ме смятат за мъртва.

– Какво ще стане, ако проверят пулса ти?

Фентън не отговори.

– Или ако те прострелят в главата, за да са сигурни, че си мъртва?

Фентън отвори уста и после я затвори, без да каже нито дума.

– Защо не пратим Дендонкър зад решетките? – попитах аз. – Познавам един федерален агент. Можеш да му имаш доверие. Можеш да работиш с него. Остани под прикритие. Осигури му информация. Нали си обучена именно за това?

– Подобен подход би отнел прекалено много време. Трябва да действаме тази вечер. Ще открия начин. С теб или без теб!

– За къде си се разбързала? Най-добрият начин да почетеш паметта на Майкъл е да не прибързваш, а да изпипаш операцията както трябва. Ами службите, които са проверили доколко благонадежден е Дендонкър? Нали те са одобрили молбата му и са му осигурили документите за влизане в страната. Те са доста влиятелни. Ако са допуснали грешка, ще искат да я поправят. Най-малкото за да не се изложат.

– Не става въпрос само за Майкъл. Никога не е ставало въпрос само за него…

– Така ли? Кой още е замесен?

– Не знам имена. Невинни хора.

– Бившите военни в екипа на Дендонкър ли?

– Не. Случайни непознати.

– Кой? Какви непознати?

Фентън си пое дълбоко дъх.

– Ричър, премълчах нещо. Знам какво прави Дендонкър с онези самолети. Какво пренася с тях. Бомби.

– Откъде знаеш?

– Знам, защото Майкъл ги правеше.

Фентън побутна настрани торбичките с фалшива кръв и седна на леглото. Опря глава на дланите си и заби лакти в коленете. Не помръдна в продължение на цяла минута. Накрая се изправи и заяви:

– Не те излъгах, Ричър. Просто не ти казах цялата истина.

– По-добре ми я кажи сега. Ако не искаш да размисля.

– Добре. Ще се върна към времето, когато напуснах армията. Щом се уволних, постъпих във ФБР. Станах специален агент. Специалността ми бе събиране и обработка на доказателства. Работих в няколко местни поделения на Бюрото, справях се добре, в резултат на което бях прехвърлена в ЦАТВУ. Чувал ли си за него?

– Почти нищо.

– Това е Център за анализ на терористични взривни устройства. Служителите му са нещо като криминалисти, които работят на бойното поле. Създаден е по време на втората война в Залива. Войските ни понасяха сериозни загуби от взривни устройства. Някой решил да започне да събира веществените доказателства и да ги изпраща в Куонтико. Събраха екип, който да анализира всичко, което ни пратеха военните. Измислиха начин за откриване на СВУ. И как да защитават войниците от тях. Как да ги обезвреждат. И в крайна сметка как да идентифицират хората, които са ги изработили. Понякога стигаха до съвсем конкретен човек, понякога до съвсем конкретна работилница. Отделните части разказваха цели истории. А също и използваните техники. Дори начинът, по който някой усуква жиците, може да има значение. Екипът работеше толкова добре, че увеличиха щата и ни преместиха в нова база в Алабама. Задачите също се увеличиха. Започнахме да работим по целия свят, да разследваме стари случаи. Споделяхме информация с партньорски служби. Благодарение на ЦАТВУ бяха извършени арести на различни места. Лондон, Берлин, Адис Абеба… Всичко това се случи през последните няколко седмици. Получихме нови улики, започнахме работа и по стари случаи. Чух, че ще се сдобием дори с материали от Локърби. От Йемен. Вече получихме от Бейрут, от големите бомби, които избухнаха край военната база през осемдесетте.