Ли Чайлд - По-добре мъртви

– Не знам. Възможно е.

– Това означава, че искаме ли да успеем, трябва да се справим с три проблема. Да убедим Дендонкър, че един от нас представлява заплаха за него. Да го накараме да повярва, че този човек е мъртъв. И да убедим патоанатома да ни съдейства. Това е голям риск.

– И аз стигнах до същия извод – отвърна Фентън и махна троха от брадичката си. – Мислех си за същото, докато се хранех. Задачата е трудна, но не и невъзможна. Знам как да се справим с първите два проблема, ако ти поемеш ролята на мъртвеца.

– Как?

– Добре… Първият проблем. Да убедим Дендонкър, че си заплаха за него. Това е лесно. Трябва само да влезеш в ролята на Мики. Дендонкър вече се е хванал на тази въдица. Нали изпрати двама души да заловят Мики. Те няма да се върнат, което би трябвало да убеди Дендонкър, че Мики е заплаха.

Не казах нищо.

– Вторият проблем. Да убедим Дендонкър, че си мъртъв. Това е по-трудно, но все пак постижимо. Ще уредим нова среща с Мики, на която аз ще присъствам като част от екипа на Дендонкър. Тогава…

– Как ще уредим тази среща?

– Основната работа вече е свършена. Дендонкър явно е прехванал моята бележка, защото използва имейла, споменат в нея. Той обаче не знае, че аз съм я писала, тъй като в противен случай първата среща щеше да бъде излишна. Веднага щеше да изпрати хората си след мен. Затова ще напиша нова бележка. Почеркът ще бъде същият, което би трябвало да го убеди…

– Какво ще пише в новата бележка?

– Че никой не се е появил днес, затова нека уговорим нова среща.

– Той знае, че това не отговаря на истината. Или най-малкото ще реши, че хората му са изчезнали. И ако разполага с информатори в полицейското управление, ще разбере, че са мъртви.

– Разбира се, че ще разбере. Но не това е важното. Дендонкър няма да се интересува лъже ли го Мики или не. Той ще иска да елиминира заплахата, която Мики представлява, колкото се може по-бързо и по-чисто. Какво ще направи? Ще остави Мики необезпокояван, ще му предостави възможност да нанесе удар, когато си поиска, само защото не му е казал истината? Не. Ще се възползва от възможността да го ликвидира. Ще приеме предложението за среща и ще се опита да го изиграе. Отново.

– Да речем, че си права. Да речем, че Дендонкър се съгласи. Какво следва? Ще изпрати още двама души? Или повече?

– Не. Ще напиша в бележката, че Мики знае, че той не контактува с Майкъл. Но е готов да плати десет хиляди долара за информация за местонахождението на Майкъл. И е готов да разговаря единствено с мен.

– Как ще предадеш бележката на Дендонкър?

– Ще я дам на заместника му. Ще поискам среща с него. Ще му кажа, че някакъв тип ме е спрял пред "Рижата кобила". Ще те опиша. Ще се вържат, защото вече сигурно са се досетили, че предишната бележка до Майкъл е донесена от Рене. И ако налапат стръвта, ще предложат нова среща. На нея ще отидем и двамата. И аз ще те застрелям. Така поне ще кажа на Дендонкър.

Замислих се за миг:

– Поемаш голям риск, ако не се вържат.

– Не мисля – поклати глава Фентън и започна да отмята на пръсти: – Използваме същия сценарий. Някой се свързва с човек на Дендонкър и му връчва бележка? Съвпадение. Почеркът върху бележката? Съвпадение. Имейл адресът, на който Дендонкър да отговори? Съвпадение. Бележката с предложение за среща? Съвпадение. Възможно е да го направим. Ще се справя. Не забравяй, че съм го правила и преди. Много пъти.

Замълчах си.

– Добре – каза Фентън. – Прав си. Има риск. Но това е моят избор – аз решавам дали да го поема или не.

– Така е справедливо. Може и да успеем да уредим тази среща. Ами ако изпратят още някого с теб? Или техен човек се скрие в засада и наблюдава срещата през цялото време? Не можеш просто да заявиш, че си стреляла. Трябва да инсценираме стрелба. И трябва да го направим убедително.

– Това не е трудно. Правила съм го и преди. В Косово преди години. Бях на мисия там. Нуждаехме се от лостове за влияние върху местен гангстер, затова манипулирахме ситуацията и го убедихме, че е убил човек, оказал се впоследствие американски дипломат. Трябваха ни само фалшива кръв в специална торбичка, детонатор, предавател и малко лейкопласт. Армията ни предостави всичко необходимо, разбира се, а аз знам откъде дойдоха нещата. От един магазин в Ню Йорк. Мога да уредя да ни изпратят тук каквото е необходимо. Трябват ни още халосни патрони, но аз имам няколко. Донесох ги с мен. Не знаех какво може да поиска Дендонкър, затова трябваше да си оставя вратичка, в случай че нареди да убия някого.