Джонатан Мур - Отровителят

Кейлъб отмести очи, погледна ръцете си и впитите в тях белезници. Гарсия направи пауза и го изчака отново да вдигне лице. Тогава продължи:

— С изключение на вас. Вие я забелязвате. Та… искам да зная защо трябва да вярвам на това?

— Не мога да ви кажа какво са видели останалите.

— Чували ли сте за „Спондюликс“? Заведение на Ноб Хил?

Кейлъб кимна.

— Кенън ме изпрати там да го проверя. Знаете ли, че зад бара има видеокамера?

— Не.

— Тя е записвала.

Кейлъб стисна металната релса, за да не забележи Гарсия, че ръцете му треперят. Но Гарсия не го гледаше. Той беше посегнал надолу, за да извади нещо от куфарчето си. Когато отново се вдигна на стола си, държеше таблет. Включи го, превъртя през някакво меню и го премести на масата между тях. На екрана имаше застинал черно-бял кадър.

Камерата, изглежда, бе монтирана доста зад бара, откъдето можеше да държи в зрителното поле касовия апарат. Но във фона Кейлъб забеляза себе си. Държеше вотивна свещ и чаша абсент, но пианото не се виждаше. Дори столчето за пианото не се виждаше.

— Искате ли да го пусна на възпроизвеждане? Да го видите с очите си?

Кейлъб не каза нищо, но ръката на Гарсия се премести върху екрана и чукна някакъв бутон. Кадърът оживя. Нямаше звук, само пикселизирано видео с ниска разделителна способност. Кейлъб се видя на екрана. Полюшваше се напред-назад.

Устните му се движеха.

— Странно… не мислите ли? — попита го Гарсия. — Чудя се какво ли пеете.

— Не съм пял. Там има пиано. Извън кадър е. Тя ми свиреше на него.

— Кенън умира от сърдечен пристъп и никой друг освен вас не вижда това. Емелин влиза в „Къщата на щитовете“ и никой друг освен вас не я вижда. Бриджит е хвърлена през терасата ви, но не помни нищо. А Емелин отива в „Спондюликс“, изпива три питиета, свири на пиано, почиства след вас и нито за миг не влиза в полезрението на тази камера?

Кейлъб поклати глава.

— Не знам какво е правила, след като аз си тръгнах.

— А знаете ли какво друго има на този запис? Ако превъртите назад два часа преди вашата песен и танца там?

— Не.

— Джъстин Холанд. Той излязъл с клиент да вечеря онази нощ. След вечерята се отбил в „Спондюликс“ за питие. Бил сам. Нямахме представа къде е ходил до днес благодарение на вас. Но е седял там петнайсет минути… момент, вие знаете кой е Джъстин Холанд, нали?

— Знам кой е.

— Разбира се. — Гарсия театрално се плесна по челото. — Защото по някаква случайност вие сте го намерили в залива на Сан Франциско на следващата нощ, така ли беше? Или поне така сте съобщили на Кенън, а Хенри ви е подкрепил.

Кейлъб погледна екрана на таблета. На видеото той оставяше свещта на края на пианото. След това излезе от кадър. Понеже се случваше зад кадър, Кейлъб не можеше да го обясни на Гарсия. Но Емелин го прегръщаше там. В този момент тя слагаше палтото му върху раменете му и се притискаше в него. И между двама им нямаше нищо друго освен малко дрехи.

Гарсия избута таблета по-близко до него.

— Колко комплекта данни от пациенти не ви стигат да приложите към молбата си за грант от НИЗ? — поинтересува се Гарсия.

— Какво?

— Говорихме с Джоан Тремонт. Говорихме надълго и нашироко. Тя ви е преследвала да довършите събирането на данни. Трябвали са ви пациенти, които ги боли… но такива, които били склонни да не вземат каквито и да било лекарства.

— Това е вярно. И аз имам данните.

— Само че няма доброволци, готови да се лишат от морфина, който им е нужен. В най-добрия случай има неколцина, склонни да устискат за кратко и след това да ви излъжат. Или такива, които изобщо не страдат от жестоки болки. Така че не разполагате с архив от данни — от НИЗ смятат, че данните ви са недостатъчни.

— Данните са добри. Имам архив.

— Разбира се. Намерили сте хубав начин да ги събирате, нали така? — подсказа Гарсия. — Правите така, че те да не вземат нищо против болката. И им осигурявате много болка.

— Това са дивотии.

— Джоан ни разказа за мострите. Как са започнали да се появяват в лабораторията с пациентски картони от болницата на Асоциацията на ветераните. Със специална доставка, а?

— Имам договор с асоциацията.

— Може би това обяснява купчината празни картони от тази асоциация в онзи дом на смъртта в Сосалито. Епруветките за мостри, иглите — каза Гарсия. — Колко пари стоят зад гранта?

Кейлъб гледаше белезниците си. Заключалките им бяха толкова прости. Можеше да ги отключи за минута, ако имаше нужния инструмент. Върна погледа си към Гарсия, който отговаряше на собствения си въпрос: