Джонатан Мур - Отровителят

Емелин мина покрай Кейлъб в посока към вратата. Шлейфът на роклята ѝ димеше отзад след досега си с разтопен восък и запалени свещи. Тя спря на площадката и погледна назад през отворената врата. Вдигна ръка в ръкавица в жест към него. В съзнанието му изникна картината как бе опряла ръка в стъклото на прозореца, когато го бе оставила с колата. Беше жест за сбогом, но едновременно с това и обещание. А Емелин спазваше обещанията си. Всичките.

Тя му кимна, явно прочела мисълта му в очите.

— Скоро — каза тя.

Започна да слиза по стълбите и се скри от погледа му. Той свали поглед към треперещите си ръце, с които държеше оръжието. Никога досега не беше опирал пръст в спусък.

Когато запали, осемцилиндровият двигател на инвиктата прозвуча като гръмотевица.

Като гръмотевица в нощта, когато бурята приближава и вече е достатъчно близо, за да те събуди и разтресе прозорците. Кейлъб затвори очи, изчака грохотът да започне да се отдалечава, докато не заглъхна напълно. После хвърли оръжието и отиде при Кенън.

Но и Кенън си беше отишъл.

Полицейският участък на Сосалито беше малка тухлена сграда на Джонсън стрийт, толкова близко до „Трайдънт“, че той остана в колата с Гарсия само за минутка, преди да го издърпат навън и съпроводят до горния етаж. Стаята за разпити беше с размера на неговата баня. Седеше на лек пластмасов стол с оковани ръце, вързани към зазидана в стената метална релса. Между него и Гарсия имаше маса с бял пластмасов плот. Никой от останалите не беше влязъл в стаята, но той предполагаше, че са се наредили от другата страна на огледалото в съседната стая за наблюдение. Или гледат през монтираната в ъгъла камера.

Гарсия приключи с четенето от гърба на бяла пощенска картичка.

— Разбирате ли правата си, както ви ги прочетох, господин Мадокс?

— Да.

Лявото му око започваше да отича и се налагаше да извие шия, за да вижда Гарсия ясно. Чистата линия шевове на челото му се беше отворила или когато Кенън го бе хвърлил в стаята, или когато един от хората на Гарсия го бе помел и му бе счупил рамото.

— Не знам дали бих могъл да ви помогна, ако решите да говорите — обясни Гарсия. — Имам толкова много инкриминиращи факти срещу вас, че просто не се налага да ви питам нищо. Но ако искате да обясните, ако ви се прави този опит, ще ви изслушам. Може да знаете нещо, което не ми е известно.

Кейлъб вдигна поглед към него.

— Не съм го направил — каза той. — Кенън получи сърдечен пристъп. Когато вие дойдохте, аз се опитвах да му помогна.

Гарсия повдигна вежда.

— Той е дошъл, арестувал ви е и умрял на място?

— Не беше съвсем така. Той изтича нагоре по стълбите… изби с ритник вратата. Хвърли ме през стаята, за да не съм на пътя му. И тогава я видя. Видя какво бе направила на онзи човек.

— „Онзи човек“ — повтори Гарсия. — Кога го видяхте?

— Когато минахме през вратата… когато Кенън изби вратата и влязохме в стаята. Той беше на матрака.

— Искам да кажа преди това. Виждали ли сте го преди Марси Хенсли или веднага след?

— Не съм го виждал до тази нощ, когато аз и Кенън го намерихме.

— Да… — проточи Гарсия. — Добре. Ще говорим пак за това.

Погледна през рамо към огледалото на стената зад себе си. Направи с ръка някакъв жест, който Кейлъб не успя да види. После пак се обърна към Кейлъб.

— А Кенън… аутопсията ще разкрие, че е било инфаркт, така ли?

— Да — потвърди Кейлъб.

— Защото вие знаете всичко за аутопсиите, нали, доктор Мадокс?

Кейлъб се размърда на стола си. Ако го плъзнеше по-близко до стената, щеше да може да държи ръцете си в скута.

— Знам за аутопсиите — съгласи се Кейлъб, — но знам и какво видях. И беше тя.

— Чудесно — каза Гарсия. — Сега ми разкажете за момичето. Елвира, Господарката на мрака.

— Емелин — поправи го Кейлъб. — Казва се Емелин.

— Аз изслушах записа на Кенън — каза Гарсия. Бележникът му беше на масата, но той не записваше нищо в него. Просто наблюдаваше Кейлъб. — Говоря за разговора ви в КУСФ. Така че знам как сте я описали. И говорих с всички, които са били в „Къщата на щитовете“ в нощта, когато казвате, че сте се запознали с нея. Така че ето сега въпроса ми… Но бъдете снизходителен, защото ще ви прозвучи като шега.

Гарсия го изгледа, но Кейлъб не отмести поглед.

— Един часът сутринта е — продължи Гарсия — и в бара имат девет нормални мъже. Не се вижда никакво момиче. Тогава влиза Бети Пейдж 31 31 Бети Пейдж (1923-2008) — американски модел, чиито провокативни фотографии се смята, че са допринесли за сексуалната революция през 60-те г. на XX в. — Б.пр. , по нощница и на токчета. И никой там — повтарям никой, включително барманът, не я забелязва.