Джонатан Мур - Отровителят

Единственото нещо в багажника беше официална черна обувка. Мъжка обувка.

Отстъпи навън от палатката и погледна към страничната стена на ресторанта. От там, разбира се, не можеше да идва никаква светлина. Между палатката и сградата имаше място колкото да минат двама души, вървящи един до друг. Емелин го беше прекарала през тази междина, когато го бе отвела горе, за да правят секс. Ръцете ѝ бяха върху неговата ръка, тялото ѝ бе силно притиснато към неговото. Сега минаваше по същия маршрут за втори път.

Отзад, там, където краят на кея свършваше в морето, намери стълбите. Застана пред тях, без да се качва. Чу сирената на пет километра оттук, на стената на южната кула на моста. На метър-два под него вълните се плискаха между пилоните. При отлив течението щеше да се обърне навътре и да завие право на юг. Намери номера на Кенън в телефона на Хенри и го набра.

Кенън вдигна веднага.

— Инспекторе?

— Да.

— Кейлъб Елис се обажда… Кейлъб Мадокс.

— Знам.

— Ще ти кажа къде съм, ако обещаеш да дойдеш сам.

— Не е нужно да ми казваш… виждам те в момента.

Кейлъб се извърна рязко и погледна назад, към уличното осветление, където кеят излизаше на брега. Там, до тротоара, имаше паркиран тъмен джип. До него беше изправен силуетът на мъж.

— Заобиколи и застани пред палатката — нареди му Кенън. — Дръж телефона на ухото си, а другата си ръка вдигни на главата.

Кейлъб се подчини.

Застанал пред палатката с гръб към инвиктата, той проследи Кенън да минава през портала. Беше извадил пистолета си, но го държеше в отпусната край бедрото си ръка с дуло, сочещо към дъските. Затвори телефона си и го прибра в джоба си. Кейлъб продължаваше да държи вдигнат телефона на Хенри.

— Пристъпи към сградата и опри ръце на стената.

Кенън посочи с пистолета към дъсчената стена на ресторанта. Кейлъб опря ръце на дъските и застана с разкрачени крака.

— Бил си при Хенри? — попита той през рамо. — Ти ли беше онзи, който влезе?

Кенън кимна.

— Той нямаше представа, иначе щеше да извика. Но телефонът на Вики може да проследява неговия. Най-полезното приложение, което съм виждал. Опри нос на стената.

Кенън започна да го претърсва: ръцете, странично, чатала, краката. Извади портфейла на Кейлъб и го прерови. После взе телефона от ръката му и със същото движение свали лявата ръка на Кейлъб зад гърба му. Когато му сложи белезниците, отстъпи назад.

— Обърни се — каза Кенън.

Кейлъб се облегна на стената и проследи с поглед как Кенън закопчава пистолета си в кобура. След като сложи предпазния ремък, опря за момент длан на гърдите си. Отстъпи крачка от Кейлъб, погледна надолу и издиша тежко през носа си.

— Добре ли си, инспекторе?

— Добре съм.

Но не беше много добре — беше потен, макар температурата да бе около пет градуса. Махна ръката си от гърдите и избърса с нея лицето си.

— Ще ми прочетеш ли правата ми?

— Знаеш ли ги?

— Със сигурност.

— Тогава ще го пропуснем. Ще го оставим за участъка — каза Кенън. — Ти ми се обади, така че за какво става дума?

— Погледни в палатката.

Кенън отстъпи назад към палатката, без да изпуска от поглед Кейлъб. Хвана края на платнището, отметна го и надникна вътре. Погледна бързо към Кейлъб, за да се увери, че не е помръднал, после разшири отвора. Остана загледан във вътрешността на палатката в продължение на половин минута и после пусна края на платнището.

— Господи… — прошепна той.

Спря по средата на пътя обратно към Кейлъб, като да разкърши мускулите на шията си с наклони в двете посоки като боксьор между рундовете. Погледна дясната си ръка и разтри палец в останалите четири пръста. После докосна горния джоб на якето си, където бе прибрал портфейла на Кейлъб.

По лицето му пак беше избила пот.

— Това е „Блек Принс“ — проговори Кейлъб. — „Инвикта“ са направили само петнайсет. И вероятно само една като тази.

— Няма нищо…

Някакъв писък го прекъсна. Той подскочи, но Кейлъб не беше изненадан ни най-малко.

Беше писък на мъж, нисък и вибриращ. Звукът, издаван от бик в кланица. Писъкът заглъхна, но след малко пак се разнесе, този път по-силен — мъжът явно бе спрял, колкото да си поеме дълбоко въздух. Идеше от вътрешността на сградата.

Кенън извади пистолета си и сграбчи Кейлъб за яката на ризата.

— Стълбите… къде са стълбите?

— Отзад.

— Пред мен! Върви!

Кенън го извъртя за рамото и го блъсна напред, опрял дулото на пистолета си между лопатките му. Изтичаха между палатката и сградата и завиха на ъгъла, където Кенън го удари в тила странично с оръжието.