Джонатан Мур - Отровителят

Погледна надолу по празния тунел.

— Емелин? — прошепна той.

Не му отговори. Нямаше как да му отговори, защото си беше отишла.

Пак затвори очи и се хвана за покрива на колата, за да не падне. Трябваше да диша и да се съсредоточи. Това беше пътят назад. Да се концентрира върху нея. Да се концентрира върху каквото и да било, но най-вече върху нея.

— Емелин.

Прошепнато бавно, името ѝ прозвуча като три ниски вълни, целуващи гостоприемен бряг. Пусна думата на воля в съзнанието си и я остави да го промие.

Дори след като си бе тръгнала, продължаваше да усеща уханието ѝ.

Твоя съм , беше му казала, а досега никога не го беше лъгала. Всичко беше истина, всяко обещание удържано. Парфюмът ѝ, стелещ се над огънатия метал и горящата гума, беше ново обещание. Обещание, че ако всичко друго си отиде, ако не остане никаква надежда за някакво правдоподобно бъдеще, ще остане Емелин.

Отвори очи, обърна се и затвори вратата на колата откъм страната на пасажера. Отиде до шофьорската врата и погледна полицай Гедаро през напукания прозорец. После погледна към предницата на колата. Разбитото предно стъкло бе разпръснато ветриловидно по капака и в косата на Гарсия. Парчето в дясното око на инспектора проблясваше в кехлибарената светлина. Но двигателят продължаваше да работи. Ако я изтеглеше на заден ход от стената и включеше на предна предавка, Кейлъб сигурно щеше да успее да я подкара. Може би нямаше да стигне далече, но на него не му трябваше да стига надалече. Първата задача беше да се измъкне от тунела.

Отвори вратата на шофьора и изблъска полицай Гедаро зад висящите крака на Гарсия. Емелин беше негова. Това беше най-голямата истина от всички. И щеше да го чака, където и да отиде той. Седна на седалката и затръшна вратата. Остатъкът от стъклото падна от рамката на прозореца. Кейлъб изтегли колата от стената, изправи волана и погледна в страничното огледало. Не се виждаха фарове, но щяха да се появят и появяха ли се, щяха да се движат бързо.

Сега трябваше да бърза. Емелин не го беше излъгала и за това.

Включи на скорост, натисна педала на газта и се пресегна над волана, за да разчисти стърчащите отломки в отвора на предния прозорец. И тогава вятърът ги зашиба през лицето му.

Проснат на предния капак, Гарсия го гледаше със здравото си око. Примигна и се вторачи, после пак примигна. Краката му продължаваха да подритват ритмично таблото.

— На север — обясни Кейлъб на детектива. — Тя ще бъде там. Ще видиш.

Колата се движеше с две спукани гуми. Ако вдигнеше над петнайсет километра в час, нямаше да може да овладее поднасянето. Излязоха с клатене от тунела — ранената кола и товарът ѝ от мъже — и когато се забиха в стената от мъгла навън, той видя как ще бъде, когато отиде на север и я намери пак. След седмица или може би месец можеше да спи в дренажна тръба под някое шосе, но когато се събудеше нощем, нямаше да види цимент. Нямаше да види клони и стари кости, които трябва да разбутва, за да си направи легло.

Нищо такова.

Щеше да види свещ в желязна клетка за птички, кристалната стойка за торти с изсъхнала роза и препарирания орел, замръзнал в крясъка си. Дъсченият под щеше да е застлан с персийски килим. Някъде из сенките щеше да чуе часовника с махало да отмерва времето назад.

Можеше да е откраднал старо одеяло от обществена пералня, но когато се събудеше под светлината на хванатата в клетка свещ на Емелин, когато чуеше движенията на махалото и щракането на добре смазания часовников механизъм, щеше да бъде уютно сгушен в бяло вместо в сплъстена вълна. Ако бръкнеше под постелките, щеше да намери хълбока на Емелин и щеше да гали с пръсти гладката фина извивка, докато тя не се събуди и обърне към него.

Щяха да пътуват нощем.

На север и по-нататък, докато не намерят гора, достатъчно гъста, за да ги задържи в себе си. Той можеше да се намира в кабината на камион, който се бе осмелил да спре на автостоп, до възрастен шофьор, миришещ на пот и на тютюн за дъвчене, усмихнат на своите тайни мисли. Но затвореше ли очи, громоленето на камиона щеше да затихне, докато не се превърне в унасящия шум на носещи се по гладки релси колелета. Ревът на двигателя щеше да се усмири в мъркане на добре настроени осем цилиндъра. Ако отвореше очи, Емелин щеше да се обърне към него и щеше да се усмихне с ръка на кожения волан в Черния принц.

Не поглеждай към задната седалка, Кейлъб, моля те , можеше да му каже тя. Не искаш да ми се сърдиш. Старецът…