Джонатан Мур - Отровителят

Скоро , беше му казала тя.

Кейлъб вдигна поглед към Гарсия и се оттласна от стената.

— Искам да се обадя на адвокат.

— Знаете ли кое е жалко? — попита го Гарсия. — На целия свят има един-единствен човек, който знае какво се е случило в онази стая тази нощ. Вие. А вие сте напълно откачен…

Чак в три и половина сутринта оформиха документите за прехвърлянето му в участъка на Брайънт стрийт. Когато напуснаха участъка на Сосалито, той остана практически празен, макар че няколко души се изправиха в работните си клетки, за да проследят как се изнизват. Гарсия вървеше зад него и сложи ръка на рамото му, когато тръгнаха надолу по стълбите. Колоната се водеше от униформен полицай на име Гедаро.

Слязоха в гаража, където ги чакаше кола на Полицейското управление на Сан Франциско. Патрулният полицай отвори задната врата и натисна надолу главата на Кейлъб.

— Внимавай…

Ръцете му отново бяха оковани на гърба, така че трябваше да се наведе напред и почти да опре лице в металната мрежа, разделяща задната седалка от предната. Не влезе достатъчно навътре. Когато полицаят затръшна вратата, нещо го бодеше в бедрото.

Гарсия седна отпред. Обърна се и погледна Кейлъб през преградната стена.

— Удобно ли е там отзад?

— Добре съм.

Гедаро се настани зад волана и запали двигателя. Потеглиха, завиха надясно и поеха в посока на водата. Гедаро гледаше в огледалото.

— Без ескорт ли сме?

— Не ти ли казаха? — попита Гарсия. — Някакъв пътен инцидент до моста. Почукаха на вратата и ми казаха точно преди всички да се изнесат.

Кейлъб вече се бе отместил от вратата, но нещо продължаваше да се забива в крака му. Беше кламерът във формата на буквата U, който бе използвал, за да запали мотоциклета. Тази нощ го бяха обискирали два пъти, но и Кенън, и Гарсия не бяха намерили кламера. Беше го обвил в лейкопласт и той вероятно се бе вмъкнал под подгъва на джоба му. Те бяха търсили ножове и инструменти, а не джобен мъх.

— Искаш ли сирена? — попита патрулният.

— Няма нужда — отговори Гарсия. — Без сирени. Мисля че на Сосалито му стига за тази нощ.

Кейлъб се наклони към прозореца и изнесе лявата си ръка възможно най-близко до десния си джоб. Това изпрати дъжд от искри в счупеното му рамо, но той не отрони звук. Вкара пръсти в джоба и започна да дърпа подгъва.

Когато подминаха „Трайдънт“ Кейлъб се извърна. Не искаше пак да вижда проклетата сграда. Вместо това видя цифровия часовник на таблото, отразен в тъмния прозорец до Гарсия. Прочете цифрите отзад напред:

3:31.

Беше 3:33, когато се бяха качили в колата.

Скоро , бе обещала Емелин. И при спомена за гласа ѝ, за обещанието в отворената длан той усети парфюма ѝ. Не в колата. В колата миришеше на пот и на измито с белина повърнато. На оръжейно масло. Но тя идваше. Знаеше го. Отново погледна напред в колата. Полицай Гедаро беше висок мъж и задната част на униформената му яка лежеше над горната страна на облегалката и опираше в металната мрежа, която го отделяше от Кейлъб. Част от синьо-черната тъкан се подаваше през мрежата от страната на Кейлъб.

Гарсия не си беше сложил обезопасителния колан.

Когато направиха последния завой на авеню „Алигзандър“ преди подлеза и рампата за вливане в магистрала 101, пред тях се появиха мигащи светлини и светещи конуси за пътна сигнализация.

— О, боже — обади се Гарсия. — Никой не ми каза, че било тук.

— Какво да ти каже?

— Намали. Спри там, до онзи.

Гедаро натисна спирачката. Пръстите на Кейлъб докоснаха кламера. Издърпа го и го остави да падне в дланта му.

Погледна отражението на часовника.

3:30.

Гедаро спря на първата линия сигнални знаци и свали прозореца откъм своята страна. Приближи се патрулен полицай и се наведе вътре. Кимна на Гедаро, но заговори на Гарсия:

— Няма заобиколен път, сър. Някакъв частен бус се преобърнал на завоя. Ако искате да се качите на моста, ще трябва да се върнете в Сосалито, да тръгнете по Спенсър и да се качите на магистралата там.

— Не можеш ли да ни пуснеш?

— Не, сър. Бих го направил, ако можех.

— Добре — въздъхна Гарсия. Погледна мигащите светлини и после Гедаро. — Връщаме се. Минаваме през града, после използваме рампата при Спенсър.

Гедаро направи обратен завой с маневра. Не бяха изминали много, когато проговори:

— Можем да вземем тунела при „Бънкър“. Ще ни спести връщането.

— По „Бънкър“ по-бързо ли ще стане? — поиска да се увери Гарсия.