Николя Бёгле - Заговорът

— Съгласен ли сте, че кръвта се е разпростряла по тревата — попита Сара, докато осветяваше три снопчета трева.

— Наистина — промърмори Тример предпазливо, — краката ѝ са се влачили по земята, плъзгали са се върху кръвта и са я разнесли по тревата…

— Да, но лентата от трева, изцапаната с кръв, е доста широка. Много по-широка от два крака…

— Накъде биете?

Сара не отговори. Наблюдаваше педантичната работа на двамата експерти в стерилни комбинезони. Ставаше все по-студено. Слънцето щеше да изгрее най-рано след три часа. Възползва се от момента, за да изпрати съобщение на Кристофър — да го успокои, че е пристигнала благополучно. Написа колко се радва, че нещата със Симон са се поуталожили, че обича и двамата и се надява първият ѝ работен ден да мине добре.

— За вас е — обади се началникът на полицията и я потупа по рамото. После ѝ подаде мобилния си телефон. — Йенс Берг, министърът на вътрешните работи, иска да разговаря с вас.

Сара пое телефона, изправи се и отиде малко встрани от групата.

— Сара Геринген — каза тя и вдигна качулката си, за да защити микрофона от воя на вятъра.

— Благодаря, че толкова бързо се отзовахте на повикването ни, инспектор Геринген. Няма смисъл да ви обяснявам колко сериозно е положението. Мисля, че безпогрешно преценявате ситуацията. Какво открихте?

Сара ненавиждаше да си има работа с високопоставени политици. Не че се притесняваше от контакта с тях. Причината бе, че всички те изискваха бързи резултати — ясни и категорични, а едно престъпление и разкриването на извършителите му изискваше време и разглеждане на много аспекти в хода на разследването.

— На този етап от разследването мога да ви посоча три точки. Първо, за разлика от Николай Хауг мисля, че всичко случило се може да е дело само на един човек с военна подготовка на много високо ниво и че той не принадлежи към руските тайни служби. Второ, ако се доверим на татуировката на гърба ѝ, министър-председателката не е строгата и консервативна жена, за каквато сме я смятали въз основа на публичните ѝ прояви, трето, за момента интерпретациите на Николай Хауг и на Йоахим Тример за местопрестъплението не са най-добрите. Поне според мен… Но все още не разполагам с доказателства, за да ви съобщя категорично какъв е моят анализ. Ще знам повече до половин час.

— Чуйте, всичко, което ми казвате, няма да помогне да подготвя изявлението си към норвежкия народ — остро възрази министърът на вътрешните работи. — Нали осъзнавате, че оповестяването на това убийство ще има международен отзвук и сериозни последици и че не мога да използвам нито дума от това, което казвате! Понеже е неделя, мога да задържа изявлението до 17 часа. Най-късно. Сега е 4 часът и 19 минути. Имате дванадесет часа, за да ми дадете поне една сериозна следа кой е виновникът или виновниците!

Сара бе наясно, че след подобна драма министърът на вътрешните работи ще бъде сочен с пръст заради некомпетентността си и че ще му наложи да се справя с лабилността на председателя на Народното събрание Алан Дал, който временно щеше да изпълнява длъжността министър-председател до назначаването на нов.

— Алан ми каза, че сте най-добрата — реши да я похвали Йенс Берг. — А също, че е работил с вас по случая „Пациент 488“ и че ви има пълно доверие. Хайде, поискайте от мен всичко, което ви е необходимо, но ми докажете, че сте на висотата на своята репутация. В противен случай и моето име, и вашето име ще бъдат свързвани с един от най-големите провали през цялата ни история!

Сара върна телефона на началника на полицията, който я погледна въпросително.

— Е? — попита на свой ред Йоахим Тример.

Тя само вдигна рамене. Да отстъпи пред натиска на висшестоящ, който и да е той, означаваше да се подчини на чужда воля, която не можеше да бъде контролирана. Сега не беше моментът да нарушава правилата си на поведение. Ето защо изтри от съзнанието си заплахите на министъра и отново се съсредоточи върху работата на двамата криминалисти, които изследваха кървавата следа.

Изминаха няколко минути. Отмерваха ги единствено леденият полъх на вятъра, скърцането на тревата и разбиващите се на пяна вълни, които обгръщаха острова.

— Причината да не ви се представя веднага — наруши мълчанието Тример, като търкаше ръцете си една в друга в опит да ги стопли — е, че исках да си създам впечатление за вас, преди да узнаете кой съм. Да видя дали сте такава, каквато ви описват колегите: мълчалива жена, която пестеливо оформя всяко свое изречение, за да каже само най-необходимото, и че красотата ви е студена като подхода ви към престъпленията.