Николя Бёгле - Заговорът

От горната част на гърдите до долната част на корема тялото на Катрина Хагебак бе надупчено с множество рани, направени сякаш с молив.

— Ако се вгледате внимателно — Йоахим Тример увеличи изображението на една от дупките, — кожата е разкъсана на много места. А това навежда на мисълта, че раните са… ами, да кажем, пробити с някакъв предмет или направо… с пръст. И това е станало преди да настъпи смъртта, предвид изтеклата кръв.

Сара може и да беше безразлична към критиките, на които често я подлагаха, но винаги изпитваше почти болезнено състрадание към жертвите. Тяхната министър-председателка е била измъчвана. Вероятно за да признае къде се намира онова, което убиецът е дошъл да търси.

— Ами разкъсаната кожа на дясното рамо? — попита тя.

— Открихме пет надлъжни рани от лопатката до ключицата. Дълбоки са и навеждат на мисълта, че извършителят е искал да разкъса кожата в дълбочина.

— Как го е направил?

— И това е извънредно странно. На пръв поглед, като се държи сметка за големината на белезите и най-вече колко са различни, бих казал, че плътта е разкъсана не с някакво сечиво или оръжие, което би оставило по-ясни разрези, а с нокти…

— Казахте, че няма отпечатъци.

— Не и след първите проби. Но аз огледах раните само повърхностно.

— Каква е причината за смъртта? — рязко попита Сара, като пропъди мисълта за болката, която е изпитала жертвата. Стомахът ѝ се свиваше.

— Ще стигна и дотам… Както вероятно сте забелязали, има силен кръвоизлив в задната част на главата. Направих рентгенова снимка и ето какво открих в черепната кутия.

Сара различи на снимката, която се появи на екрана, четири фрактури.

— Както виждате, има две пукнатини на нивото на тилната кост и над тила. Първата е дълга осемнадесет сантиметра, а втората — петнадесет. Обърнете внимание и на двете резки, този път отдясно — върху теменната кост, над ухото. И четирите удара са нанесени върху задната и дясната част на черепа и са предизвикали смъртоносния кръвоизлив.

Тя бе чувала десетки заключения на съдебни лекари, но за първи път се сблъскваше с рани от този вид. Като че ли черепът на жертвата е бил разсечен с четири удара.

— А оръжието? — попита тя.

Йоаким Тример вдигна вежди, сякаш очакваше Сара да не повярва на следващите му думи.

— Трябваше ми време, за да разбера какво е то, защото действията на извършителите далеч надхвърлят стандартните за подобни случаи методи. Във всеки случай поне това, което се случва в наше време. Белезите говорят категорично: оръжието е дълго, тежко и остро. Острието е тънко. Раните показват, че оръжието по-скоро е предназначено да реже, отколкото да пробива или да сече. Така че не е използвана брадва например. Най-вероятно ударите са нанесени със сабя.

Сара с нищо не показа смайването си. Но ѝ стана ясно защо преди малко началникът на полицията отхвърли хипотезата за участието на руски командоси. Дори да са искали да замаскират убийството, нямало е да го направят по толкова странен начин.

— А как са били нанесени ударите?

— Най-вероятно отзад и отгоре, поне ако съдим по наклона на фрактурите. А това ни кара да мислим, че жертвата е била на колене. Всички удари са нанесени в една и съща област, от което заключаваме, че Катрина Хагебак не се е отбранявала и че най-вероятно е била обездвижена, когато са я ударили със сабята.

— Екзекуция? — подхвърли Сара.

— И да, и не — уточни Йоахим Тример. — Ако са искали да я обезглавят, щяхме да намерим следи на нивото на тила и по врата, но намерението им е ясно. Целта им е била да я наранят на много места, за да настъпи смъртта бавно…

— Как така да настъпи бавно?

— Още не знам, но жертвата е била жива още една или десет минути след ударите. Трябва да проуча по-точно дълбочината на фрактурите.

Сара приемаше и осмисляше всяко късче информация с такава скорост, че съдебният лекар нямаше време да си поеме дъх.

— А защо тялото, и по-точно черепът, отделя такава ужасна миризма на гнило?

— Да, и вие сте забелязали това… Миризмата не може да е от тялото на министър-председателката… Тя е мъртва едва от девет или десет часа според първите ми заключения. Аутопсията ще ни каже повече.

— А татуировката на гърба? Откога датира?

— Странно, нали? Като слушах речите ѝ по телевизията, изобщо не си представях, че може да има подобно нещо на гърба! Накратко, татуировката е отдавнашна, несъмнено от много години…

— А това, което държи в ръката си? Нещо като бяло камъче.