Николя Бёгле - Заговорът

— Осем пъти. Фатален е бил ударът в корема — отговори тихо и кратко човекът, а маската придаде на гласа му метални нотки. — Доколкото виждам, само той се е съпротивлявал, но онези, които са го нападнали, очевидно са били доста способни.

— Защо?

— Ами изследвахме всички следи от кръв по метода PCR в реално време. Всички са от раните му.

— Може другите следи да са изтрити…

— Дори когато напръскахме с луминол 7 7 Химикал, който взаимодейства с хемоглобина, намиращ се в кръвта. Използва се от криминалистите за откриване на следи от кръв, невидими с просто око. — Бел.прев. , не се появи нищо. Този тип се е отбранявал здраво, но очевидно недостатъчно, защото не е ранил противника си нито веднъж. Във всеки случай няма следи от кръв на нападателя или нападателите му…

Сара провери дали ръкавиците ѝ от латекс прилепват добре и отвори вратата в дъното на коридора. Беше дебела цели десет сантиметра и имаше пет ключалки. Сериозно блиндирана врата. От нея се влизаше в стая без прозорци. Вътре имаше само контролен екран, телефон, разтурено легло, чийто матрак бе пробит и разпердушинен. Към стаята имаше тоалетна и хладилник, чието съдържание бе изсипано на земята.

Сара се разходи из помещението, удари с юмрук стените. Звукът бе глух и без резонанс. Това потвърди предположенията ѝ. Това бе „паникстая“, с други думи — обезопасената стая, в която човек можеше да се скрие. Но очевидно на министър-председателката не ѝ бяха достигнали няколко секунди. Нападателят или нападателите бяха претърсили убежището.

Инспектор Сара Геринген прескочи трупа на охранителя и влезе в стаята, която вероятно той се бе опитвал да брани. Помещението бе приятно и удобно, от него се излизаше на балкон във формата на полукръг. Вътре имаше голяма библиотека. Рафтовете бяха съборени на земята и струпаните по земята книги заемаха половината от стената срещу входа. Матракът на леглото бе изтърбушен и сякаш изпускаше пяната си през дупките. Следите от удари по стените потвърдиха казаното от началника на полицията.

От стаята се влизаше в баня с голяма вана. Единственият шкаф над мивката буквално бе изтръгнат от стената. Сара се убеди, че движещата сила на претърсването на къщата е била неимоверен гняв. Излезе на балкона. Криминолог в защитно облекло и маска работеше съсредоточено до третия труп. Охранителят бе червенокос, със сини очи, втренчени в черното нощно небе. Гърлото му бе прерязано. Ако тялото не е било местено, явно човекът е бил с лице към морето, когато са го убили. Вероятно е очаквал някой да нахлуе в къщата оттам.

— Има ли следи от борба? — попита Сара.

— Не, поне за момента. Априори, хванали са го неподготвен — отвърна мъжът. — Имате ли представа кой може да е извършил покушението?

Тя го изгледа недоверчиво, а той продължи:

— Извинете, но… Само искам да кажа, че всичко на местопрестъплението е доста необичайно… Просто е невъзможно…

Сара набързо се сбогува с мъжа и се изкачи по стълбите. Стигна до широка площадка, където имаше бюро, а върху него — компютър. Но преди да попита каквото и да било криминалистката, която се занимаваше с компютъра, погледът ѝ бе привлечен от невероятните мозайки, покриващи две от стените. Изобилието от цветове и форми бе твърде необичайно за това враждебно и потискащо място. Всъщност мозайките представляваха многобройни детски рисунки, шарени животни и къщи, огрени от ярко слънце. Към всяка рисунка имаше надписи: Ако бях министър-председател, щях да забраня лова на животни , Ако бях министър-председател, щях да направя всичко, за да няма бедни , Ако бях министър-председател, в стола на училището всеки щеше да си избира какво да яде , Ако бях министър-председател, щях да разпоредя всяко семейство да си има у дома кокошка, за да са по-малко отпадъците . Сигурно имаше поне петдесет рисунки. Сара си спомни, че Катрина Хагебак често посещаваше училищата, за да чуе какво мислят децата. Само че Сара не бе и допускала, че министър-председателката пази рисунките, които ѝ изпращаха, а още по-малко — че ги излага в интимността на личния си живот. И това по трогателен начин доказваше, че тя бе не само къс воля и сила, както демонстрираше пред обществеността, а че нейна цел бе добруването на младите поколения.

Сара прескочи разхвърляните по земята чекмеджета и се приближи до полицейската служителка, която изследваше компютъра на Катрина Хагебак.

— Твърдият диск? — попита тя кратко.