Николя Бёгле - Заговорът

— Когато Катрина Хагебак идва тук, в тайната си резиденция — започна началникът на полицията със скърцащия си глас и посочи единствената сграда, която правеше компания на фара, — по протокол нейната служба по сигурността на всеки половин час се свързва с нас в малкото ни управление.

Хауг изгледа Сара с поглед, по-остър и от шибащия острова вятър. Тя пренебрегна очевидния му комплекс за малоценност пред претенциозната полицайка от столицата и зачака продължението.

— И така, снощи към 17 часа не успяхме да се свържем с нейните хора. С никого от тримата охранители. Помислих си, че има някакъв проблем с мрежата, но въпреки това дойдох на място да видя какво става. Докато взема корабчето и сляза на острова, стана 17 часът и 20 минути. Намерих я там, където е сега, в същата поза.

Хауг свали едната си ръкавица, за да махне парченце тютюн, залепнало на езика му. Сара забеляза, че човекът трепери и че от палеца му, изпод наполовина изтръгнат нокът, тече кръв. Зад вида си на стар войнствен полицай той, както и всички останали тук, криеше стреса от преживения шок.

— Тримата охранители са в къщата — продължи той след малко. — Първият е с прерязано гърло, вторият е прободен, а третият е смъртоносно ранен. На практика няма следи от борба. Очевидно извършителят или извършителите са били хора с опит и са действали бързо. Според съдебния лекар, който ще ви докладва, министър-председателката е убита в преддверието. Ще видите, че там има голяма локва кръв. После е била влачена дотук от убиеца или убийците…

Сара огледа дългата около двайсет метра диря от краката на жертвата до входа на къщата. Тревата бе полегнала, а на места изцапана от кръвта, която ясно личеше под светлината на прожекторите.

— Нямам представа защо са я домъкнали дотук — подхвърли Николай, като ровеше из джобовете си. — Може би са искали да я завлекат в морето, но не им е стигнало времето.

Сара си обеща наум да размисли по този въпрос, когато смели останалата информация. Нямаше представа, че министър-председателката е идвала да си почива тук — на този малък остров и в тази малка къща. Но най-вече бе смаяна от лекотата, с която убиецът или убийците се бяха отървали от охранителите. Как така тези мъже, подбрани сред най-добрите бодигардове, се бяха оставили да ги убият?! Познаваше ги, дори навремето бе участвала в подготовката им. Те изобщо не бяха войници, които биха загубили самообладание в критична ситуация. Имаше само едно обяснение: били са изненадани.

— Откъде нападателите са проникнали в къщата? — проговори Сара най-сетне.

Николай одобрително кимна с глава. Вярно, нелюбезна е, но поне задава професионални въпроси.

— Там е работата, че не знаем нищо. Няма следи от влизане с взлом. Нищо.

„Значи жертвите са отворили на нападателите напълно съзнателно! — заключи Сара. — Било защото са ги заплашили, било защото са ги познавали…“

— А следи от кражба?

— О, колкото искате! Къщата е обърната с краката нагоре. Дори са започнали да рушат стените. Хората, които са направили това, очевидно са търсели нещо.

— Има ли видеокамери за наблюдение?

— Ами знаете каква беше министър-председателката. Категорично против крайните мерки за сигурност за сметка на личния живот. Затова идваше тук. За да се чувства като нормален човек в тази изолирана къща! Така че — няма камери. Но пък за сметка на това охранителите са били със слушалки и уоки-токита. В момента проверяваме дали са разполагали със система за записване.

Без да каже и дума, Сара се отправи към къщата в края на скалата.

— Какви са хипотезите?

Николай Хауг я настигна с два скока. Кубинките му разкъсваха замръзнала трева.

— Ама наистина ли ви интересуват?

Сара се направи, че не го е чула, и отдаде въпроса му на излизане от релси заради тежката атмосфера, царяща на острова.

— Става въпрос за война, госпожо инспектор.

Хауг извади от вътрешния си джоб цигара, прикри пламъка на запалката си с ръце и отново тръгна след Сара, издухвайки облак дим, който вятърът разпръсна начаса.

— Не са вътрешни хора. Несъмнено става дума за акт на чужди тайни служби.

— Кои?

Началникът на полицията смукна от цигарата и издуха нов облак дим. Напуканите му от студа бузи порозовяха. Прониза Сара с погледа на стар полицай, който няма какво ново да научи.

— Нашите приятели руснаците имат зъб на Катрина Хагебак заради стената срещу емигрантите, която се канеше да построи на границата, на няколко километра тук. Защото тя вече не искаше хиляди нелегални сирийци да се изсипват у нас, след като са прекосили Северна Русия. Да, ама и руснаците не искат да им се мотаят из страната. Особено след терористичната атака в Санкт Петербург. А когато дипломацията не върши работа, се премахват препятствията. Много просто.