Николя Бёгле - Заговорът

— Изчезнал е, госпожо.

Вдясно се очерта малък коридор и Сара тръгна по него. Той я отведе до една полуотворена врата — единствената, която бе разбита. Това се разбираше от очевидната деформация на ключалката. Влезе. Видяното я шокира. Беше болнична стая. Апаратурата беше демонтирана или изпочупена. Части, изтръгнати кабели и тръбички се търкаляха в безпорядък по земята. Приличаше на изоставена болница. За кого е била предназначена тази стая? По сведенията, с които разполагаше Сара, министър-председателката не бе болна. Имала ли е в обкръжението си някой болен? Кой? И защо за него са се грижели тук?

— Набързо пресметнах, че в стаята е имало апаратура и консумативи за около петнадесет хиляди евро. Всичко е супермодерно и скъпо. Човекът, който е лекуван тук, се е радвал на благоразположението на нашата министър-председателка.

Гласът бе дълбок, спокоен, почти нежен. Сара погледна през рамо. Въпреки че бе чула само гласа му тази вечер, го разпозна по едва загатнатата усмивка. Мъжът от терасата.

— Аз съм Йоахим Тример. Съдебен лекар.

Не ѝ подаде ръка, поздрави я с кимване. Вероятно тридесет и пет — четиридесетгодишен мъж, с фина рижа брада, която ограждаше долната част на лицето му. Свежите му устни и белите му зъби внушаваха доверие. Късо подстриганата му коса, леко разрошена на темето, подчертаваше високото му чело. Очите му имаха цвят на лешник, леко присвити, и придаваха на лицето му доброжелателно изражение. Гледаше спокойно Сара. Движенията му бяха плавни и забавени. Тя забеляза как погледът му се спря за миг на белега край окото ѝ, а после бързо се измести встрани.

— Питате се защо не ви казах, че съм съдебният лекар, така ли?

— Какви са заключенията ви относно причината за смъртта на Катрина Хагебак? — попита Сара, защото нямаше нито желание, нито време да си играе на гатанки.

Йоахим Тример наведе глава с усмивка, сякаш очакваше въпроса.

— Елате с мен, походният ми кабинет е отзад.

Заобиколиха къщата и влязоха в обширна водоустойчива палатка. Бе прислонена до гърба на сградата, защитена от набезите на вятъра. Вътре беше топло. Към генератора бяха включени множество апарати. Върху една количка имаше подвижен рентген, свързан с лаптоп, електронен микроскоп, центрофуга за биологични анализи. Имаше и инструменти за аутопсия върху друга количка от неръждаема стомана. Масата за аутопсия стоеше здраво на четирите си крака и по всички правила бе снабдена с подемно устройство и улей.

Сара разкопча канадката си и седна зад бюрото, върху което се намираше лаптопът. Съдебният лекар отвори папка с изображения. На екрана се появиха снимки с труповете на тримата охранители.

— Всички са починали вследствие на външен или вътрешен кръвоизлив… Както вече ви казах, само при един от тях има множество рани. Но интересното е — обясни Йоахим Тример, като кликна върху друга папка, — че и тримата са убити с един и същи нож, какъвто имат военните. Острието му е дълго петнадесетина сантиметра и дебело четири-пет милиметра. Не е назъбен, защото вътрешностите не са разкъсани. С други думи, или всички убийци са имали един и същи нож, или ги е убил един и същи човек.

— Има ли ДНК следи? Отпечатъци?

Усмивката на съдебния лекар бе изчезнала. Беше напълно съсредоточен. Той пое дълбоко въздух, преди да отговори:

— Тук сме от три часа. Да, намерихме отпечатъци, кръв, косми, но всички принадлежат единствено на жертвите. Поне според сравненията, които успяхме да направим. Все още вземаме проби, но между нас казано, операцията като че ли е била безупречно подготвена, така че едва ли ще намерим нещо, което да ни е от полза. И това ме учудва. Рядко се случва при група индивиди, дори да са идеално подготвени, нито един да не остави следа при преминаването си през помещенията. И затова за момента не разполагаме с нищо очевидно…

„Всичко сочи, че е бил само един човек — помисли Сара. — Трениран, точен, концентриран.“

— И в обезопасената стая ли не намерихте нищо?

— Не, нито повече, нито по-малко от останалите места.

— А какво е предположението ви за смъртта на Катрина Хагебак?

Йоахим Тример въздъхна и затвори папките със снимките на охранителите. После на екрана се показа снимка на тялото на министър-председателката, проснато до ръба на скалата, с лице към земята.

— Още не съм завършил анализа, ще трябва да транспортирам тялото за по-прецизна аутопсия. Не съм докосвал нищо, преди да видите местопрестъплението. Но от малкото, което видях, случаят е доста сложен и излиза от рамките на обикновените случаи. — Той се втренчи в покрития с плочки под, за да събере мислите си, и продължи: — Най-напред не установих нито една рана или травма, която да ме насочва към изнасилване. Но за сметка на това вижте на какво приличат гърдите ѝ. Заснех ги, преди да върнем тялото в позата, в която го е намерил началникът на полицията.