Николя Бёгле - Заговорът

Сара разсеяно изслуша думите на съдебния лекар, вниманието ѝ бе концентрирано върху работата на двамата експерти. Изминаха тридесет минути, през които Тример на няколко пъти се опита да завърже разговор, но без успех. Сара започваше да замръзва, защото стоеше неподвижно на едно място.

— Госпожо инспектор! — извика неочаквано единият от криминолозите.

Сара се изправи и му направи знак да се приближи. Мъжът хвърли отегчен поглед към началника на полицията и съдебния лекар, а после ѝ довери:

— Не открих никакви отпечатъци от стъпки. Нито покрай трасето, нито по него. Тревата никъде не е утъпкана. Разбира се, трудно е да се идентифицират отпечатъци върху такъв терен, но съм категоричен: никой не минал по тази пътека.

Новината предизвика ефекта на електрошок върху малката група. Началникът на полицията затърси поредната цигара, а Тример невярващо впи очи в Сара.

— А откъм вашата страна? — попита тя другия криминолог.

— И тук няма отпечатъци, но за сметка на това се виждат пресни резки по замръзналата земя. На групи по пет от всяка страна на браздата и се появяват на равни разстояния.

Не се наложи Сара да казва на съдебния лекар какво да прави. Той побърза да отиде при трупа на Катрина Хагебак, коленичи, взе първо дясната ѝ ръка и огледа ноктите ѝ с лупа, а после изруга през зъби.

Сара стигна до него точно когато бе прегледал и лявата ръка на министър-председателката.

— Тя е била. Никой не я е влачил дотук. Тя сама се е изкачила по скалата — каза той смаяно.

— Какво? Как разбрахте това? — удиви се Николай Хауг.

Сара остави Тример да говори.

— Има повече кръв върху браздата, отколкото биха оставили краката ѝ, ако някой я е влачил. Кръвта е от раните ѝ по корема и когато е пълзяла, тя е изцапала тревата. Повтарящите се на равни разстояния резки са следи от ноктите ѝ, които е впивала в земята, за да се катери.

— Но защо? Защо би направила това? — попита на висок глас началникът на полицията.

Сара светна с фенера си над главата на мъртвата и забеляза нещо извън зоната, осветявана от лампите. Кръв зацапваше ръба на скалата, като че ли окървавен предмет се бе търкалял или хлъзгал по него. Пред очите ѝ като светкавица премина образ: ръката на министър-председателката бе протегната в тази посока, като че ли бе хвърлила нещо точно преди да умре.

Сара усети как сърцето ѝ бие до пръсване. През целия си живот не бе изпитвала подобна възбуда.

— Хей, ама къде отивате — викна началникът на полицията. — Ще паднете! Само това ни трябва сега!

Тя се бе приближила на опасно разстояние до бездната. Направи знак на Тример да я хване за ръката и той побърза да изпълни желанието ѝ. После Сара се наведе надолу и освети с фенера си отвесната стена. В подножието ѝ сивата морска пяна пееше вечната си песен всеки път, когато поредната вълна се разбиваше с трясък. Малко по-нагоре се виждаха гнездата на спящите птици.

Сара бе заинтригувана единствено от леката издатина на десетина метра под ръба на скалата. Това бе естествена платформа, върху която лежеше голям черен предмет с неясни очертания. На светлината на фенера блеснаха две лъщящи очи.

— Какво е това? — попита Йоахим Тример и се надвеси над пропастта.

— Къде са пожарникарите? — отвърна с въпрос Сара. — Някой трябва да слезе там.

— Всички са в морето — промърмори началникът на полицията. — Един проклет кипърски танкер тази нощ подаде сигнал за помощ. Имало теч. В момента ги евакуират. Можем да повикаме пожарникарите от Вадсьо 8 8 Град на Баренцово море — на 1500 км от Осло. — Бел.прев. …

— Колко време ще отнеме?

— При тези метеорологични условия бих казал два часа.

— Две въжета и обезопасителен колан! — нареди му Сара.

Николай Хауг я погледна, сякаш тя не е с всичкия си, но предаде искането ѝ по уоки-токито.

Сара се обърна към съдебния лекар:

— Заемете се с подробна аутопсия на Катрина Хагебак. Искам да знам всичко за раните върху гърдите ѝ, раменете и задната част на черепа. Започнете с раната на рамото. Ако наистина е била нанесена с ръка, има шанс да намерим отпечатъци там. Проучете и тебешира, и субстанцията, с която е бил залепен.

Йоахим Тример се обърна към двамата криминолози, които стояха зад него.

— Намерете специалист геолог, на когото да изпратим за анализ тебешира. И отнесете жертвата в палатката за аутопсия, ако обичате. Идвам и аз. Госпожо инспектор, бъдете предпазлива…

Сара точно реши, че вниманието му към нея е трогателно, когато той добави: