Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

Еко, махало, Фуко.

Бръкна във вътрешния джоб на сакото, извади непохватно портфейла, разтреперан, възбуден и дръпна измежду банкнотите от петстотин и хиляда шкудо малкото листче, на което беше надраскал ребуса на Тошкано. Ето го и въпросът на историка, в целия си блясък на загадка, която вече беше започнал да смята за неразгадаема:

QUAL O ECO DE FOUCAULT PENDENTE A 545?

КАКВО Е ЕХОТО НА ФУКО, КЛОНЯЩО КЪМ 545?

Очите му зашариха между корицата на книгата и записания на листчето въпрос. Ехо, Фуко, клонящ. Еко, махало, Фуко . Заглавието на книгата беше Махалото на Фуко и беше написана от Умберто Еко. Професор Тошкано го питаше: „Какво е ехото на Фуко, клонящо към 545?“ На Томаш му просветна, сякаш осенен от божия светлина.

Fiat lux! 182 182 „Да бъде светлина!“ (лат.). — Б. р.

Не в книгите на Мишел Фуко се намираше ключът на ребуса, а в този роман на Умберто Еко за махалото на другия Фуко, Леон. Как можеше да е толкова глупав, удиви се на себе си Томаш. Отговорът на загадката е бил постоянно пред очите му, толкова прост и очевиден, толкова лесен, толкова логичен, но той така се беше вкопчил в Мишел Фуко, че се беше отдалечил от правилния отговор. Всеки би разбрал веднага, че е препратка към махалото на Фуко, но не и той, учен, професор, почитател на философията. Идиот.

Впи отново поглед в книгата, след това — в листчето, очите му запрескачаха от едното до другото, докато вниманието му беше приковано от последния елемент на въпроса, в трите цифри преди въпросителния знак.

545.

С разтреперани пръсти, сякаш умираше от глад, а бе попаднал на пиршество, достойно за крале, той запрелиства книгата е непохватна припряност, нетърпелив да открие отговора, и спря, когато намери страница 545.

КВАРТАЛЪТ АЛФАМА БЛЕСТЕШЕ В ЦЯЛАТА СИ ЖИВОПИСНА ПРЕЛЕСТ, с порутените фасади на старите къщи, с балкони, отрупани със саксии и проснати дрехи пред големите прозорци. Чужд на зрелището, което представяше кварталът, преливащ от живот, Томаш вървеше с наведена глава, впил погледа си в каменната настилка на стръмните улички и безкрайните стъпала към крепостта, с вечната чанта с документи в дясната ръка, като тежко бреме, което влачеше нагоре по хълма. Не обръщаше внимание нито на приятните кафенета с маси на открито, нито на оживените кръчми и бакалници, нито на антикварните магазинчета и пъстрите занаятчийски дюкянчета, притиснати едно до друго в тесните криволичещи улички; изпълнен с облекчение, стъпи на Руа ду Шао да Фейра, премина през Порта де Сао Жорже и най-накрая се озова зад стените на крепостта Сао Жорже.

Капнал от умора и останал почти без дъх, спря под боровете на площад Праса де Армаш покрай заплашителната статуя на дон Афонсо Енрикеш, остави чантата за малко и се огледа наоколо, любувайки се на средновековните крепостни стени, ограждащи широк площад. Тук, в крепостта Сао Жорже, са живеели всички португалски крале, след като дон Афонсо Енрикеш отвоювал Лисабон от маврите през 1147 година. Дори и дон Жоао II и дон Мануел I, великите монарси от епохата на Великите географски открития, са живели в крепостта, издигната на хълма в центъра на града. Прекоси потъналия в зеленината на дърветата площад и се облегна на каменната стена, за да се полюбува на панорамната гледка към града, разпрострял се до хоризонта, и безметежното огледало на Тежо, което проблясваше отпред, уловено в огромната желязна конструкция на моста 25 април в далечината.

Продължи покрай крепостната стена, докато стигна до едно кафене на открито в двора на бившата кралска резиденция, под сянката на исполинската кула Tope ду Пасо. Каменни лъвчета пазеха входа към двора, взряни в кръглите маси до стената и великолепната панорама. Нелсън Молиарти му махна от една маса, поставена между дънера на старо маслиново дърво и огромно оръдие. Томаш се присъедини към него. Останаха на открито, макар че според Томаш сивото и хладно време не беше особено подходящо за обяд тук; американецът обаче не изглеждаше ни най-малко притеснен от зимния хлад и намираше мястото за много приятно. Размениха обичайните поздрави, поръчаха си обяд и след като преминаха през формалностите, които подобна среща изискваше, Томаш представи накратко откритията си по отношение на извършената от Тошкано работа.

— Въз основа на ксерокопията, които намерих в дома на вдовицата, и проучваните от него документи в библиотечни архиви в Лисабон, Рио де Жанейро, Генуа и Севиля може да се заключи, че професор Тошкано е посветил по-голямата част от изследването си на установяване на произхода на Христофор Колумб — заяви Томаш. — Проявявал е необикновен интерес към всички документи, които свързват откривателя на Америка с Генуа, и явно се е опитвал да се увери в тяхната достоверност. Онова, което ще ви покажа сега, са сведенията, които професорът е събрал, и заключенията, до които според мен е стигнал.