Жозе Родригеш душ Сантуш - Kodeks 632

— Виждате ли?

— Проблемът е, че професор Тошкано не се е доверявал на истинността на информацията в това издание, цитирайки по този повод в бележките си съмненията на изследователя Байери Бертоломеу. Прочетох Бертоломеу и видях, че този автор се съмнява в автентичността на текста от Ангиера, тъй като всичко му изглеждало нагласено така, че да отговаря на вкуса на ерудираната италианска читателска публика. De orbe novo decades е сензационен текст за времето си, нещо като писмата на Америго Веспучи за Новия свят. Не се казва самата истина, а онова, което публиката иска да чуе. А италианците държали да чуят, че la grande scoperta 188 188 „Голямото откритие“ (итал.). — Б. р. е дело на италианец.

— Хм — промърмори Молиарти, като се почесваше по брадичката. — Малко спекулативно ми звучи.

— Спекулативно е наистина — съгласи се Томаш. — Но в крайна сметка, какво не е спекулативно около Колумб? — Усмихна се. — И дотам ще стигнем. Искам само да ви кажа, че Тревизано публикувал през 1504 г. Libretto di tutte le navigationi di Re di Spagna , където отново става дума за Christoforo Colombo zenovese .

Молиарти махна към чантата на историка.

— Имате ли ксерокопие на този откъс от текста?

— Не — поклати глава Томаш. — Не е останал запазен нито един екземпляр от Libretto .

— И откъде знаете какво пише в него?

— Цитиран е от Фраканцано да Монталбодо в Paesi nuovamente retrouvati , издадена през 1507 г.

— Това е достатъчно, нали?

— Да, ако приемем принципа на вторичните извори. И все пак безспорен факт е, че не разполагаме с достъп до оригиналния текст и трябва да предвидим всички възможни последствия от това. От друга страна, важно е да се подчертае, че Тревизано не е познавал Колумб лично, поради което също се е ограничил с цитиране на други, в случая на Ангиера. Тоест, Монталбодо цитира Тревизано, който пък цитира Ангиера. — Потърси някаква бележка в бележника си. — Освен това, самият Монталбодо твърди, че „след римляните, само италианците открили земи“. Това невероятно изявление е толкова абсурдно, че издава намерението на автора, а то е да докаже, че всички откриватели са италианци, дори и онези, които в действителност не са. — Вгледа се в събеседника си. — Както разбирате, достоверността на информацията, получена при тези условия и при наличието на предпоставени тези, е доста съмнителна.

— Тогава да се абстрахираме от Тревизано. Какво остава?

— Доста неща. — Томаш извади папка с ксерокопия от чантата. — През 1516 г., десет години след смъртта на Колумб, един генуезки монах, Агостино Джустиниани, епископ на Небио, публикувал текст на няколко езика, озаглавен Psalterium Hebraeum, Graecum, Arabicum et Chaldeum, etc . 189 189 Многоезичен превод на Псалтира със схолии (бележки с тълкувателен характер) на съставителя. — Б. р. , който ce оказал манна небесна от непозната дотогава информация. Джустиниани разкрил, че откривателят на Новия свят Кристофорус Колумбус бил роден в Генуа, patria Gemiensis , родителите му били бедни плебеи, vilibus ortus parentibus , баща му бил carminatore , даракчия, поради което дори не бил назован по име. Пак според Джустиниани, Колумб също бил даракчия с основно образование. Преди да се спомине, мореплавателят оставил една десета от приходите си на Ufficio di San Giorgio , банката „Сан Джорджио“ в Генуа. Тази информация е повторена от Джустиниани в друга книга, Castigatissimi Annali 190 190 „Кратки хроники на Генуа“. — Б. р. , публикувана посмъртно през 1537 г., където е променена само професията на Кристофорус. Вече не бил даракчия, а тъкач на коприна.

— Донякъде съвпада с онова, което знаем днес за Колумб.

— Без съмнение — призна Томаш. — Все пак в бележките си професор Тошкано е посочил някои спорни моменти, които е открил в информацията, предоставена от Джустиниани в Psalterium и в Castigatissimi Annali . Първо, Колумб не е могъл да остави на банката в Генуа една десета от своите приходи, защото е умрял в мизерия. А една десета от нищо си е нищо. — Усмихна се. — Но това е само забавна подробност. По- сериозно е твърдението, че Колумб бил слабо образован тъкач, тъй като то ни поставя в доста озадачаваща ситуация. Ако той е тъкал коприна и е бил невеж селяндур, откъде, по дяволите, е натрупал напредничавите знания върху космографията и мореплаването, които са му позволили да плува в непознати морета? Как е възможно при тези условия да му поверят не един кораб, а цяла флотилия? Как е успял да стигне до поста адмирал? Нима е допустимо такъв плебей да се ожени за дона Филипа Мониж Перещрелу, португалка от благородническо потекло, потомка на Егаш Мониж и родственица на генерал дон Нуно Алвареш Перейра, в епоха на големи класови предразсъдъци, когато връзките между мъже от народа и жени от благороднически произход са били абсолютно немислими? По какъв начин този невежа е получил достъп до кралския двор на великия дои Жоао II, най-могъщия и най-ерудирания монарх в онази епоха? — Професорът размаха копията на водените от Тошкано бележки. — Ясно е защо за професор Тошкано всичко това е било лишено от смисъл. Освен всичко, Джустиниани не е познавал лично мореплавателя и е бил принуден да цитира сведения от чужди източнци. Синът на Колумб, Ернандо Колон, обвинил Джустиниани в неточност и посочил редица фактически грешки, които лесно можело да бъдат проверени, намеквайки, че генуезкият автор е дал фалшива информация и по отношение на en este caso que es oculto 191 191 „Един таен въпрос“ (исп.). — Б. р. , странен израз от книгата на Ернандо, за който се предполага, че се отнася до произхода на баща му.